Трудов договор
Трудовият договор е съглашение по силата на което едно лице, носител на работна сила и друго лице или неперсонифицирано образувание, по силата на което носителят на работната сила се задължава да предоставя работна сила при спазване на определена дисциплина, а другото лице – да осигурява условия за извършването на работата и да заплаща възнаграждение.
Граждански договор
Граждански договор, като понятие в българската нормативна уредба не съществува, но в практиката е широко използвано и обединява в себе си няколко типа договори от законодателството. Тава са договор за изработка, договор за поръчка и комисионен договор от Закона за задълженията и договорите, и договор с търговски управител, договор с търговски пълномощник, и договор с търговски помощник от Търговския закон.
Разликата между трудов и граждански договор е предмета на сключения договор. При гражданските се уговоря определен резултат по реда на ЗЗД, а при трудовите – работна сила. Работникът или служителят е длъжен да спазва установена от работодателя трудова дисциплина, работно време, работно място, които характеризират трудовия договор, който се сключва при условията и по реда на КТ. Различни са и вътрешните отношения между страните по двата договора – при гражданския договор говорим за възложител и изпълнител, а при трудовия – за работник и работодател.
Каква е разликата между трудовия и гражданския договор?
При гражданския договор изпълнителят е самостоятелен и независим от възложителя и сам организира трудовата си дейност и постига дължимия резултат. При трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя и поема задължението да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. Гражданският договор е по принцип с еднократно действие (определена задача) и предоставянето на резултата от нея. С изпълнението – този договор се прекратява.
Трудовият договор е договор с продължаващо и многократно изпълнение на трудовите операции. От действието на трудовия договор за работника или служителя възникват редица права, като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н.
Форма на договора
По отношение на формата на договора, в ЗЗД не се изисква специална форма за валидност на гражданския договор – той може да се сключи и в устна форма. В случая е важно да се подчертае, че според чл. 9 на ЗЗД – Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на нормите на закона и на добрите нрави. Член 62, ал. 1 КТ изисква трудовия договор да се сключва в писмена форма в два екземпляра (арг. от чл. 63, ал. 1 КТ). В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по седалището си (при юридическо лице) или постоянен адрес (ако е физическо лице). Вписване при гражданските договори не се изисква. Освен писмената форма, трудовият договор има и задължително съдържание посочено в чл. 66 от КТ.