1. Физически лица
- Продажба на лични вещи: Според чл. 13, ал.1, т.2 ЗДДФЛ, приходите от продажба на движимо имущество (вещи) от физическо лице не се облагат с данък, освен ако не попадат в изключенията (пр. автомобили, притежавани <1 г.; произведения на изкуството, антики и др.).
- Националната приходна агенция (НАП) потвърждава, че при продажба на вещи за лично ползване (втора употреба, без търговска цел) данък не се дължи и сумите не се декларират. Например, ако продавате стар телевизор или дрехи, закупени за лично потребление, не е необходимо да подавате данъчна декларация.
- Продажба с търговска цел: Ако физическо лице извършва регулярни продажби с цел печалба – например системно купува и препродава стоки в OLX или Facebook Marketplace – то доходите се квалифицират като стопанска дейност. Тези приходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ (Приложение №2 „Доходи от стопанска дейност като ЕТ“). НАП напомня, че именно при системни продажби, които „явно не са придобити за лично ползване, а с цел търговия и печалба, гражданите дължат данък, който определят и декларират“.
- Законът също така изисква нерегистрирани търговци (лице, което не е ЕТ по ТЗ) да облагат такъв доход по правилата за физически лица – годишната данъчна основа се формира по чл. 28 ЗДДФЛ и се декларира в приложение №2. Данъчната ставка е 15% от печалбата (след приспадане на допустимите разходи).
- Пример: Ако сте продали стоки за 10 000 лв. с 25% разходни нормы, облагаемата печалба е 7 500 лв. и данъкът по ЗДДФЛ е 15% × 7 500 = 1 125 лв. (законовата ставка е 15%).
- Деклариране и срокове: Физическите лица, получаващи облагаеми доходи от продажби, подават годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ до 30 април на следващата година. В нея приходите от стопанска дейност се посочват в приложение №2 (за ЕТ или други стопански дейности). Приходите от земеделие, свободна професия или занаят се декларират в приложение №3, а от продажба на произведения на изкуството, колекции и антики (при липса на друга стопанска дейност) – в приложение №5. Законодателството предвижда специфични срокове (например до 5 май при приложение №5 за културни ценности), но при обобщените изменения в данъчното законодателство практиката е крайният срок да е 30 април (за декларации на 2024 г. – до 30.04.2025).
- Практика на НАП: При проверки НАП събира данни от куриерски фирми, банки и платформи. В решение по адм. д. №435/2024 (Адм. съд – В. Търново, 17.01.2025 г.) физическо лице е доказано извършвало системни онлайн продажби (по над 170 пратки чрез куриер). Доказателства като подписани протоколи на куриерски фирми (наложени платежи от Econt, Speedy), преводи чрез PayPal и банкови извлечения удостовериха получени суми, които лицето не е декларирало. Съдът потвърди, че такива дейности имат търговски характер, и данъчните приходи бяха облагани като доходи от стопанска дейност.
2. Юридически лица (фирми)
- Продажба чрез онлайн платформи: За фирмите търговията чрез интернет се третира като обикновена продажба. Компанията отчита приходите си по съответните партиди (приходи от продажби) и води счетоводство както за стандартна търговска дейност. При издаване на фактури и касови бележки важат общите изисквания – ако купувачът е фирма, се издава данъчна фактура; при продажби на физическо лице се издава касова бележка. Законово за всяка продажба на клиента трябва да се издава документ (касова бележка). Наредба Н-18 допуска специфично документиране при онлайн търговия: например при плащане с дебитна/кредитна карта продавачът може да издава електронна касова бележка на клиента или да записва продажбата в информационна система (чл. 3, ал. 17 Н-18).
- Регистрация по ДДС: Фирмите следва да се регистрират по ДДС, ако годишният им облагаем оборот надхвърли 100 000 лв. (последните 12 месеца). Това важи и за постъпления от онлайн продажби. При достигане на прага регистрацията е задължителна (с ДДС ставка 20%). При продажби на стоки в чужбина фирмата ползва износен режим (0% ДДС за износ от България). При продажба към клиенти в ЕС (напр. Amazon, eBay): ако оборотът надхвърли 10 000 евро (общ праг за дистанционни продажби в ЕС), следва да се начислява ДДС по местния правилник (в България или в държавата на клиента) – често чрез схемата OSS. Тези правила са в унисон с европейската директива за онлайн търговците.
- Документиране и осчетоводяване: Фирмите водят счетоводство на приходите от онлайн продажби като на всяка друга търговия. При плащане в брой до 7 000 лв. се използва ККМ. При безкасово плащане (карта, PayPal и т.н.) – издават електронна касова бележка или фактура. Всеки приход се отбелязва в оборотно – приходни разходни документи и дневници. Куриерските разходи и услугите за доставка (Спиди, Еконт, Български пощи и др.) се документират с товарителници и касови бележки, които също се отразяват като разходи в счетоводството. Наредба Н-18 изрично разрешава за „безналични онлайн продажби“ нетрадиционно документиране – например чрез електронна бланка за регистриране на продажбата при плащане с карта.
- Примери и казуси: По отношение на практиката НАП напомня, че операторите на платформи (OLX – Наспърс, Bazar и др.) трябва да се регистрират като такива по чл. 143я-В ДОПК и да уведомят НАП за дейността си. Това означава, че от 2023 г. НДК въвежда изисквания (т.нар. DAC7) операторите периодично да предоставят данни за продажбите на български данъкоплатци.
- Фирмите, които продават през тези платформи, могат да се сблъскат със случаи, когато НАП получава справки от доставчици на услуги (напр. куриери, платежни оператори) и изисква допълнителни данни. Например, ако българско дружество продава стоки през Amazon и получава плащания по PayPal, данъчната администрация би използвала банкови извлечения и отчети на платформата, за да провери прихода. Според счетоводни публикации, безразборната онлайн търговия без надлежен фискален контрол може да доведе до ревизия.
- В практиката за фирми е препоръчително продажбите в интернет да се извършват през официален онлайн магазин (с издаване на фактури/бонове), така че всички приходи и разходи да са надлежно документирани и осчетоводени.