Идеята за несъстоятелността възниква в Италия. Несъстоятелност е правно-технически термин. Може да се разглежда като правен институт съвкупност от правни норми, състояние на търговеца или производство което е динамичен фактически състав.

Несъстоятелността е съдебно производство на универсално принудително изпълнение, насочено към съразмерно удовлетворяване на кредиторите на търговеца, който е неплатежоспособен или свръх-задължен.

Търговската несъстоятелност е съдебно производство на универсално принудително изпълнение за удовлетворяване кредиторите на длъжник, който е неплатежоспособен или свръх задължен.

Несъстоятелността притежава следните характеристики:

  1. Самостоятелен правен институт – съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията в случай че търговец не може да плаща свои търговски и някои други задължения. Този институт съдържа норми както на материалното, така и на процесуалното право (като преобладава процесуалната материя);
  2. Несъстоятелността е състояние, при което търговецът е загубил търговското си качество, търговската дейност е прекратена и той не може да се разпорежда с търговското си предприятие;
  3. Съдебно производство – ръководи се от съда. Представлява динамичен фактически състав, който съдържа определена поредица от юридически факти: като последица на всеки предходен юридически факт са тези след него, т.е. всеки предхождащ юридически факт поражда следващия.

Несъстоятелността е способ за универсално принудително изпълнение, защото кредиторите действат колективно, а не по пътя на индивидуалното преследване на длъжника.