Търговска сделка е вид сделка, която притежава всички нейни характерни родови белези. Търговската сделка е юридически факт с основен елемент волеизявлението на едно или повече лица, насочено към постигане на определени правни последици. Юридическите критерии за определяне на това коя сделка е търговска са свързани с особеностите на самите сделки от една страна, а от друга с качествата на лицата, които ги извършват.
Континенталното правно познава две системи за определяне на сделката като търговска. От една страна е обективна система – особеностите на сделката правят лицето търговец. От друга страна е субективна система – извършването на една сделка от търговец я прави търговска.
Сделката е основно понятие в правото. Търговската сделка е вид сделка и поради тази причина тя притежава всички белези на сделките изобщо.
Търговската сделка, като всяка друга сделка, може да бъде определена като юридически факт. Основен елемент на търговската сделка е нейната насоченост към постигането на желаните правни последици.
Търговските сделки се подчиняват на класификационните критерии на сделките, но следва да се отчетат няколко особености:
В търговското право няма безвъзмездни сделки. Винаги действа принципа “Давам за да дадеш”. Това важи и за спонсорството – то е възмездна сделка, т.к. има насрещна престация, изразяваща се в реклама.
Изключително важно е делението на търговските сделки на едностранни и двустранни. Тук критерият за разграничение е дали едната от страните е търговец или и двете страни са търговци.
За търговските сделки важат особените правила на търговското право в отклонение от общия гражданско-правен режим на сделките. Към търговските сделки се прилагат и правилата на гражданското право, но принципът е, че специалните норми на Търговския закон отменят действието на общите гражданско-правни норми.
Търговските сделки по правило се сключват по начина, по който се сключват сделките в гражданското право. Волеизявленията на всяка от страните трябва да се обективират, а при договор следва да има съгласие. За момент на сключване на сделките се счита моментът на получаване на съгласието на отсрещната страна по сделката.
Източник: Търговски Сделки – LAWS BG
Класификация на търговските сделки в зависимост от различните критерии:
1.По икономически критерии те биват:
1) сделки обслужващи непосредствено процеса на обмен, те обхващат “търговските” в икономическия смисъл на термина сделки;
2) сделки обслужващи процеса на обръщение, търговски сделки по приращение, напр. застрахователни сделки;
3) сделки, извършвани в процеса на производството.
2. Юридическите критерии са свързани с особеностите на самите сделки от една страна, а от друга с качествата на лицата, които ги извършват. Континенталното право познава две системи за определяне на сделката като търговска : 1) обективна система – особеностите на сделката правят лицето търговец; 2) субективна система – извършването на определен вид сделка от търговец я прави търговска. Търговският закон на Република България регламентира следните видове търговски сделки.
1) Абсолютни (обективни), основни търговски сделки. Особеността при тях е, че тези сделки са с толкова силно изразен предприемачески характер, тяхната насоченост към печалбата е толкова силна, че те винаги са търговски независимо кой ги извършва и независимо дали се сключват по занятие или единично. Такива са:
а/. Търговска продажба;
б/. Мандатни сделки;
в/. Банкови и валутни сделки.
г/. Сделки по услуги;
д/.Сделки с интелектуална собственост – обхващат лицензионни и импресарски сделки.
е/. Запис на заповед, менителница и чекове.
2) Допълнителни (акцесорни), вторични, производни търговски сделки – те нямат силно изразен търговски характер. Това са всички сделки, които са свързани с упражняване на занятието на търговеца. Те са търговски сделки, защото ги извършва търговец.
3. Друго деление на търговските сделки е в зависимост от качеството на страните:
1) Ако и двете страни са търговци имаме двустранна търговска сделка.
2) Ако за една от страните сделката не е търговска има едностранна търговска сделка.
Източник: Laws BG