За плащането на застрахователни обезщетения

Коректни ли са застрахователите в България?

Коректни ли са застрахователите в България , изплащат ли се навреме застрахователните обезщетения? Това са въпроси, които вълнуват всички, сключили застрахователни полици и претърпели вреди от застрахователни събития. За съжаление след претърпяване на вреди от застрахователно събитие е нелек пътя за получаване на обезщетение от правоимащите. Застрахованият трябва да премине през уведомяване на застрахователя, събиране на много документи, ходене по инстанциите за получаване им и комуникация с нелюбезни застрахователни служители. Въпреки старанието си, накрая може да получиш един строго формален отказ от няколко изречения с който ти казват, че поради някаква причина (въпреки, че вярваш че си изряден и добросъвестен) и неизпълнение на задължение по договора не могат да ти платят застрахователното обезщетение. След постановения отказ може да подадеш молба за преразглеждането му от застрахователя, но това си остава глас в пустиня защото няма случай, в който застрахователите да са отменили отказа си. Не помага и жалба до Комисията за финансов надзор, която обикновено извършва проверка на случая, но не разполага с правомощия да отмени отказа на застрахователя и да му повлияе да промени решението си. Комисията за финансов надзор може да наложи административна санкция или административна принудителна мярка за нарушение при извършване на застрахователната дейност.

Изплащане на застрахователни обезщетения

Застраховането беше тежко засегнато от бедствията, връхлетяли страната ни през 2014г. Само щетите от градушката на 08.07.2014г. надминаха 100 млн. лева. Освен за пострадалите от градушка автомобили, застрахователите платиха и обезщетения и за наводненията в Добрич, Варна, Мизия, Созопол и Бургаско. В интерес на истината застрахователите се представиха добре и платиха щетите от бедствията, като улесняваха застрахованите лица в това начинание. Всичко това обуслови стагнацията в плащането на застрахователни обезщетения през втората половина на 2015г. Във връзка с това зачестиха отказите за изплащане на застрахователни обезщетения. Застрахователите все повече търсят формални поводи за отказ и използват за това несъществени поводи по общите условия на полиците.  Съгласно чл.208 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си и е представил на застрахователя всички необходими документи за попълване на ликвидационната щета.

Отказ от изплащане на застрахователни обезщетения – причини

Дори и след представяне на всички необходими документи плащането на обезщетенията може да остане мисия невъзможна защото застрахователят може да заяви (при застраховка „Каско”), че заявените обстоятелства за застрахователното събитие не отговарят на реално настъпилите, не са предадени всички ключове на автомобила, не е монтирана сигнално-охранителна система, или дори да се оспори настъпването на самото застрахователно събитие. 

Причините може да са всякакви и най – често отказите са кратки и напълно необосновани. Случаите в които застрахователят може да откаже изплащането на обезщетение са изброени в Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 211 от Кодекса за застраховането „Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само:

1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 

2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор;

3. в други случаи, предвидени със закон.”

Следва да се подчертае, че застрахованият трябва да не е изпълнил задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е предвидено в закона или в полицата, а не всяко задължение. Тук определяща за плащането е значимостта на задължението на застрахования.

Гражданска отговорност

При обезщетенията по „Гражданска отговорност” положението също не е розово. Задължително трябва да се отбележи, че обезщетенията, които изплащат доброволно застрахователите при „Гражданска отговорност” в случаите на смърт или телесна повреда още не са достигнали размера на присъжданите от съда и са далеч под тези размери. Налице са единични случаи на плащане в реални размери. Във всички случаи правоимащите лица при отказ трябва да търсят квалифицирана правна помощ, най – вече от кантори или адвокати, специализирани в застрахователни дела. При осъждане на застрахователя, освен застрахователното обезщетение, ще се присъдят и разноските по завеждане на иска и водене на делото (адвокатски хонорар, държавна такса и депозит за вещо лице). Застрахованият ще получи и мораторната лихва за забава, начислена върху застрахователното обезщетение от момента, в който обезщетението е станало изискуемо.

Ако искате всичко с вашето застрахователно обезщетение да се случи коректно, а застрахователя да няма шанса да ви разиграва, обадете се на адвокатска кантора Христо Василев.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *