Събиране на вземания в условия на глобална икономическа стагнация
“Управление и събиране на вземания” – какво всъщност означава това? През призмата на вече отминалата Световна Икономическа Криза (и назряваща нова) особено важен и наболял е въпросът за разплащанията между стопанските субекти и така наречената “голяма междуфирмена задлъжнялост”. Влошената икономическа среда генерира множество забавени плащания и повечето търговци следва да съобразят поведението си с този нов феномен, който се появи и задълбочи след 2008г. когато световната икономика влезе в тотална рецесия, която засегна и българската икономика. Какво да направим за да съберем вземанията си? Кой е най-добрия подход? Кои са условията и предпоставките за успех в това сложно начинание? За да отговорим на тези въпроси трябва да се запознаем с практически доказани методи, подходи и решения за успешно събиране на вземането и изпълнение от длъжника. В крайна сметка трябва да сме добре подготвени за това патологично развитие на отношенията кредитор – длъжник. В противен случай наивността и неподготвеността ни в търговската дейност могат да бъдат наказани не само с големи финансови загуби, но и със загуба на много време, усилия и нерви.
Много търговци не знаят за промените в законодателството относно плащанията във връзка с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне на плащанията по търговски сделки. Цел на директивата е да се въведат законодателни мерки, чрез които да се противодейства на наложилата се практика, особенно негативна по време на криза, плащанията по търговски сделки между отделни предприятия или между предприятия и държавни органи да се извършват с голямо закъснение.
Какво казва Законът?
С Държавен вестник брой 20 от 28 февруари 2013 г. бяха обнародвани важни изменения в Търговския закон с оглед въвеждане на изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки и събиране на вземания.
Измененията в Търговския закон, които влизат в сила от 4 март 2013 г., са свързани със срока за изпълнение на парични задължения по търговски сделки и последиците при неизпълнение и ще се прилагат за договори, сключени между търговски дружества след 15 март 2013 г.
Страните по търговски сделки вече могат да уговарят срок за изпълнение на парични задължения, но не повече от 60 дни. По-дълъг срок ще може да се договаря по изключение, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
Когато длъжникът е публичен възложител, тоест възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да се договаря по-дълъг срок, но не повече от 60 дни.
В случай че страните по търговска сделка не договорят срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или друга покана за плащане.
Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът за плащане е 14 дни от приемането или от приключване на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това.
Менителнични задължения
По изключение тези правила не са приложими при менителнични задължения, задължения в открито производство по несъстоятелност и обезщетения за вреди, включително застрахователни обезщетения. Когато кредиторът е изпълнил задълженията си по търговска сделка, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана.
Опасността от неплащане и необходимостта от обезпечаване на събиране на вземания е съществувала винаги. Проблемите, с които кредиторите се сблъскват при събирането на задължения са свързани почти изцяло с правната рамка, която регулира осъждането на длъжниците и процедурата по принудително събиране на вземания. В много случаи проблемите може да минимизират като се провежда правилна кредитна политика и се използват обезпечения.
Сключване на договор
Дали да сключим договор, според клаузите на който ще се озовем в ролята на кредитор и какви норми да включим в този договор, за да гарантираме изпълнението му е въпрос на преценка за всеки конкретен случай.
Проучването на длъжника е първата и най-важна стъпка, която трябва да направим. Много важно е да се познава контрагента, който след подписване на договора и след като му се предаде стоката или се извърши услугата ще бъде длъжник. В България фирмите търсят информация за репутацията на съконтрагента или длъжника най – вече от колеги и познати. Информация може да бъде събрана и от редица публични регистри на съда, имотен и търговски регистър. В западноевропейските страни и в САЩ се използват услугите на информационни агенции за кредитни справки. Такива агенции изготвят кредитни справки, която съдържа оценки за морал на плащане, кредитен рейтинг, като може да бъдат включени и кредитни лимити. Тъй като в повечето случаи става въпрос за стокови доставки със срок за плащане от 30 дни, то кредитният лимит е сумата, която агенцията смята, че може да се предостави на контрагента за 30 дни без гаранции. Агенцията събира информация от официални източници, други доставчици, собствена информация от случаи на неплатени задължения от длъжника, преса, регистри, и др. В България този начин на проучване на контрагента не е разпространен. В България търговските дружества търсят услугите на такива агенции, когато вече е много късно и трябва да събират принудително задълженията си. Превенцията по управление на вземанията е винаги е по-добра и по-евтина от разрешаването на проблема на по-късен етап, когато най-често ще се сблъскаме с допълнителни разходи и тромавостта на съдебната ни система.
Какви са възможностите?
Като резултат от проучването на потенциалните ни клиенти и съконтрагенти ние можем да вземем решение:
дали да сключим или не даден договор;
какъв кредитен лимит да определим;
какви обезпечения и гаранции да използваме.
Правилния и верен отговор на тези въпроси наистина би ни спестил много разходи, време и нерви впоследствие.
PACTA SUNT SERVANDA
Следва да се има предвид, че в българското и международното право договорът има силата на закон – PACTA SUNT SERVANDA. След сключването му, принципът за свободата на договаряне се трансформира в принципа PACTA SUNT SERVANDA (да се спази уговореното). В българската правна система прекратяването на Договора е възможно само с уговорка между страните и когато е предвидено в закона (чл. 20а, ал. 2 ЗЗД). Едностранното прекратяване представлява отказ да се изпълняват задълженията, но не може да има за своя последица отпадане на договорната връзка (Решение от 5.02.2008 г. по ВАД № 77/2007 г.)
Както подчертахме в началото, решение за това какъв договор да сключим и с кого следва да се взема за всеки конкретен случай, като нашето решение трябва да се базира на информацията от проучването. Когато ние сключваме договор, според който ще се озовем в ролята на кредитори, ние не правим нещо много по-различно от това, което прави банката, когато дава кредит. Следователно е съвсем нормално да ползваме инструменти за обезпечаване на вземането си по договора, които ползват и банките в практиката си. Съвсем нормално е да предвидим неустойка за забава в договора, солидарна отговорност, особен залог, в по-редки случаи банкова гаранци и ипотека, като все още и въпреки противоречивата съдебна практика се използва като обезпечение и запис на заповед. Изпълнението по договора може да бъде улеснено и от включването на арбитражна клауза или клауза за промяна на местната подсъдност. За ползването на обезпечения и за изготвянето на договора непременно трябва да потърсим квалифицирана правна помощ от опитен юрист. В моята практика винаги съветвам клиентите си да прибягват до договори с нотариална заверка на подписите на страните.
Договор с нотариална заверка
Договорът с нотариална заверка на подписите е извънсъдебно изпълнително основание като изправната страна може да поиска от съда издаване на изпълнителен лист по заповедно производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Възражението на длъжника не спира изпълнителното производство и така кредиторът може много бързо да притисне своя длъжник със всички способи на изпълнението – запори на банкови сметки, възбрана на имущество, опис и продажба на вещи, собственост на длъжника и т.н. Важно е да се знае, че съдът има правомощие да спре изпълнението при определени хипотези – когато длъжникът предостави обезпечение или когато са налице убедителни писмени доказателства, че сумата не се дължи.
Забавените плащания имат отрицателен ефект върху ликвидността и усложняват финансовото управление на предприятията. Те се отразяват на конкурентноспособността и рентабилност когато поради забава на плащане кредиторът се нуждае от външно финансиране. Отрицателните последици се увеличават по време на иконочески спад и рецесия, когато достъпът до финансиране е затруднен.
Задълженията на длъжника
Длъжникът трябва да изпълни точно и навреме паричното си задължение. Не може да се позовава на непреодолима сила длъжникът, който има парично задължение. Това принципно положение е регламентирано в чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и се прилага в гражданското и търговското право. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. В моята практика наблюдавам два типа на патологично развитие на договорните отношения при изпълнението на парични задължения. Първият тип е в случай когато забавата е малка и още има възможности да се преговаря с длъжника за разсрочване на вземането и неговото допълнително обезпечаване. Вторият тип на патологично развитие на отношенията е когато сме позволили забавата да стане прекалено голяма и длъжникът няма възможност да разсрочи задължението си и не иска да преговаря с нас. Тогава възможността е да прибегнем до съдебни производства за събиране на вземанията си.
Често казвам, че събирането на дължимите ни пари е колкото право, толкова и психология. Трябва да знаем точния момент, точния подход и средства да мотивираме длъжника да плати. Трябва да се съобразим и с принципа на времето, че по-новите задължения се събират по лесно, а по – старите се събират по трудно. Голямата забава при изпълнение на задължението увеличава шанса за поява на нови обстоятелства, затрудняващи събиране на вземането.
Когато едно задължение остава неплатено на падежа, кредиторът е този, който трябва пръв да вземе бързи и ефективни мерки.
Управление на риска
Доброто управление на риска от неплащане предпоставя в счетоводството на кредитора да е създаден ред, по който се следи забавата на клиентите. Още при първия ден забава длъжникът трябва да получи обаждане, да му бъде напомнено че падежът му е настъпил и че той още не е платил. Ако плащане не се получи в рамките на две седмици, на длъжника се изпраща писмо от кредитора, с което го подканя да си плати задължението, като се изтъкват неблагоприятните последици за длъжника, произтичащи от неплащане на задължението.
Набляга се на факта, че кредиторът държи на своя клиент и желае двете страни да запазят коректните отношения, такива каквито са били до момента на забавата. В случай, че плащане отново не бъде направено кредиторът следва да изпрати едно последно по-остро писмо до своя длъжник. Ако и след такова писмо длъжникът не изпълни задължението си, следва да се търси помощта на адвокат или специализирани колекторска фирма. Грешка която правят много кредитори е, че оставят задълженията на длъжниците да „отлежат” във времето. Има един израз: „Човек преспи ли веднъж с чужди пари, смята ги за свои”. Ето защо е необходимо горните действия – телефонни разговори и писма да бъдат направени и изпратени своевременно. Според общоприетите критерии 90-дневна забава прави задължението трудно събираемо, а 180-дневна забава го превръща в почти невъзможно за събиране. В случай, че кредиторът доброволно не може да събере вземането си много често се насочва към така наречените заповедни производства в двете разновидности по чл.410 и чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Съгласно чл. 410 ГПК „Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение: 1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд; 2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд“.
Заповедно производство в новия ГПК
Заповедното производство в новия ГПК е взаимствано от законодателството на Германия и Австрия. По стария ГПК също имаше бързо неприсъствено съдебно производство, но само за определени кръгове кредитори: банките, държавния телеком, топлофикациите, ВиК дружествата, за кредиторите по нотариално-заверени договори и записи на заповед.
Сега издаване на заповед за изпълнение на събиране на вземания може да поиска всеки един кредитор, независимо от произхода и основанието на вземането, стига то да е под 25000 лева.
Със заявление той сезира съда, като твърди, че му се дължи определена парична сума, евентуално – дължи му се лихва, неустойка, разноски. Съдът проверява само от формална страна попълването на заявлението, без да навлиза в казуса с преценка дали парите се дължат или не и издава заповед за изпълнение. Длъжникът получава последната на адреса си, като в документа пише, че той е длъжен да плати поисканата от кредитора сума пари. Указано му е също, че ако не дължи парите, той трябва да напише, че възразява срещу издаването на заповедта.
Това възражение се прави, като само е необходимо длъжникът да напише на заповедта, която е получил: „възразявам”. Той може, но не е длъжен да обясни защо не дължи сумите по заповедта. Когато длъжникът е възразил, на кредитора не се издава изпълнителен лист, а му се изпраща съобщение, че е длъжен да предяви иск за установяване на вземането си. Така заповедното производство преминава в обикновено съдебно триинстанционно производство, за което важат общите правила на ГПК. В случай, че длъжникът не възрази съдът издава изпълнителен лист на кредитора и изискуемостта на вземането се стабилизира.
Член 417
Съгласно чл. 417от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Когато кредиторът представи един от документите, изброени в чл.417 ГПК, съдът издава заедно със заповедта за изпълнение и изпълнителен лист. Ако по чл.410 ГПК е предвидена граница за размера на задължението – 25 000 лева, тук такава граница няма – заповедта и изпълнителния лист се издават независимо от размера на задължението. Образува се изпълнително дело и едва с призовката за доброволно изпълнение длъжникът разбира за започналото срещу него съдебно производство. Тогава вече върху имуществото му са наложени запори и възбрани, които гарантират успешното събиране на вземания. Длъжникът отново може да обжалва и това негово обжалване отново принуждава кредитора да заведе установителен иск за вземането си. За разлика от чл.410 ГПК, обаче обжалването не спира изпълнителните действия.
Иск за установяване на вземане
Изключение от правилото е само заповедта, издадена на база запис на заповед. В последния случай изпълнителното дело ще бъде спряно до приключване на делото по установителния иск – т.е. докато съдът се произнесе дължат ли се сумите по 33 или не. Запорите и възбраните върху имуществото на длъжника ще останат, независимо, че длъжникът е обжалвал и изпълнителното дело е спряно. Иск за установяване на вземането e предвиден в чл.415 ГПК – „Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418“. При завеждане на установителен иск се заплаща допълнително 2% държавна такса. Така общо платения процент става 4%, като 2% се заплащат при завеждане на заявление по чл.410 или чл.417 ГПК и 2% за завеждане на установителния иск.
Винаги се допитвайте до опитен юрист
Когато нещата станат необратими и никакви извънсъдебни способи и преговори не помагат да мотивираме длъжника поне към частично изпълнение, тогава трябва да прибегнем до помощта на съда. Но конкретният способ – заповедно производство, общ исков процес, предварителни обезпечителни мерки или пък производство по несъстоятелност – трябва да бъде избран от компетентен и опитен юрист. Той трябва да извърши предварително проучване на случай и получаване на информация относно длъжника за да предложи най-добрата стратегия за събиране на вземания – т.е. на вашите пари.
17.04.2014г.