Общи правила при производство по несъстоятелност за всички страни от Европейската Общност (ЕО)

производство по несъстоятелност

Цел на процедурата ( Р№2015/848 )

Материалът запознава с уредбата на главните и вторични производства по несъстоятелност съгласно Регламент (ЕО) № 2015/848 на Съвета.  Той има върховенство над нормите на националните правни системи. Съдържащите се в него норми имат координационен характер за длъжници с имущество в различни държави-членки, което налага образуването на главно и вторично производство. Законодателствата на държавите членки на ЕО имат сериозни различия, когато се третира материята на търговската несъстоятелност. Има няколко по-сериозни негативни ефекта. Вземанията на кредиторите са възпрепятствани, а интересите им са накърнени. Търговецът изпаднал в несъстоятелност им възможност да се възползва от различните  законодателни процедури и може да прехвърли авоари в др.държава от ЕО. Целта е да се възползва от някой по-мек правен режим.  

 Регламент Р№2015/848

Регламент (ЕО) № 848 урежда безпроблемното признаване на откриването на производство по несъстоятелност наложено от една държава-членка в друга. Както главно производство, така и вторични. Вторичните третират вещните права на длъжника на територията на друга страна-член. Както и прекалено сложни случаи на несъстоятелност, чието еднолично управление би довело до проблеми. Р№848 уеднаквява правилата свързани с обезпеченията, вземанията на кредиторите, както и правомощията на ликвидатора.

Приложение

Р№848 е  приложим за всички дела водещи до пълно лишаване от права на длъжника и назначаване на ликвидатор. Важи обаче само когато дейността и собствеността на длъжника е на територията на Европейската общност. Без значение дали са физически или юридически лица. Обхваща както търговска дейност, така и частно имущество. Изключва само някои особено специфични стопански субекти. За тях има специален ред на преглеждане предвидени в законодателствата на отделните страни членки. Третират се и от актовете на вторично производство на ЕС. Подобни стопански субекти са застрахователните дружества; инвестиционни дружества занимаващи се с услуги за трети лица по съхраняване на пари и ценни книжа; кредитни институции; организации и колективни вложения (фондове, колективни инвестиционни схеми и т.н.). Изключени са и системите да разплащане на финансовите пазари.  Те се третират от Директива 2009/65/ЕО  на Европейския парламент и на Съвета, и алтернативните инвестиционни фондове (АИФ), определени в Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета

Обща терминология

Унифицирането на правилата налага и въвеждане на единна терминология. Специфичните наименования са дадени в Приложение-А на Регламента и важат за всички държави членки. В Приложение-В са посочени точните наименования на термините във всяка държава поотделно. Р№1346 посочва разлика между термините “производство по несъстоятелност” и “производство по ликвидация”. В българското законодателство, например, няма подобна разлика. Дадени са точни определения за юрид.термини като „Предпирятие“, „Съд“, „Съдебно решение“, Център на основни интереси“ и др.

Компетенции  

Чл.3 от Р№ 848 , носещ наименование „Международна компетентност“, определя само правото на коя държава-членка да се приложи. Главното производство и териториалната компетентност се осъществява от съответния орган в отделната държава по правилата на вътрешното й право. Има въведен и съответния термин: “държава на образуване на производството”. Ако длъжникът има търговски активи в друга държава-член на ЕО, нейните органи са в правото си да му създадат производство по несъстоятелност. Но само за предприятието, което е на нейна територия. Затова и се нарича частично производство“.  Р№848 дори допуска то да се заведе и преди главното производство. Това може да се случи в следните 2 случая: – ако по някаква законова пречка/и главното производство не може да се случи в държавата, където трябва да се открие; – ако частичното производство е поискано от кредитор от съответната държава-членка (там е седалището му), на чиято територия се намира и предприятието подлежащо на вземания. Внимание: има разлика между частично и вторично производство. Вторично е всяко производство създадено след главното и се провежда като производство по ликвидация. Създава се във връзка с материални активи на длъжника в друга държава-член с цел осребряването им.

Приложение

Регламентът е категоричен: основният закон, по който се образува производство по несъстоятелност е законът на държавата-член. Съобразено с него се уреждат и най-важните въпроси, като например: – при кои видове длъжници е допустимо производство по несъстоятелност; – кои имуществени активи се включват в масата на несъстоятелността и кои имуществени активи са придобити или прехвърлени на длъжника след образуването на производството; – правомощия на длъжник и ликвидатор; – действие на производството върху текущите дела и договори на длъжника; – вземания по несъстоятелност и вземания след образуването на делото; – как се изискват, установяват и приемат вземанията; – кой поема разходите и съдебните разноски; – и др. Предвидена е и възможност длъжникът да се екскулпира и по този начин да осуети предявяването на отменителни искове.

Легитимност на решенията по несъстоятелност и ликвидация

Регламентът предвижда, че всяко влязло в сила решение на компетентен съд на държава-член е валидно и за всички останали държави от ЕО.   Решения взети в  хода на делото по несъстоятелност също се признават в другите държави от Общността. Това важи и за решения постановени от друг съд (пак по производството), а не от този по несъстоятелността. С директно признаване се ползват и конкордатите, одобрени от съда, както и за решенията за налагане на обезпечителни мерки след откриване на производството. Всички тези решения се изпълняват по реда на член 31 – 51 (с изключение на член 34, алинея 2) от Брюкселската конвенция от 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, а не по реда на Регламент (ЕО) № 44/2001 г. Извън посочените решения, останалите решения се признават и изпълняват по реда на Конвенцията, ако тя е приложима към тях. Държава-членка може да откаже да признае или изпълни решение, което влиза в явно противоречие с обществения ред или с конституционно прокламирани принципи.  

Как си взаимодейства Регламентът с нормите на българския ТЗ

Чл.759 от ТЗ предвижда откриване на спомагателно производство, когато длъжникът има значително имущество на територията на РБългария. Във втората алинея на същия член е предвидено, че производството се отнася само до имуществото на длъжника, намиращо се на територията на страната. Доколкото Регламентът в глава III съдържа самостоятелни правила за вторичното производство, нормите на ТЗ относно спомагателното производство ще намерят субсидиарно приложение.   

Вторично производство по несъстоятелност

Чл. от Р№ 848 гласи, че ако държава член, в която длъжникът има имущество, признае решението за образуване на главно производство по несъстоятелност в друга държава от Общността, тя може да образува вторично производство.  И не е нужно да разглежда въпроса за несъстоятелността на длъжника в държавата, в която е обект на главното производство. Вторичното производство(ВП) има действие само за имуществото на територията на държавата-членка, където се води. ВП, според Регламента, трябва да бъде част от производството по ликвидация, т. е. неговата цел е осребряването на имуществото или сключването на предпазен конкордат. Това производство изцяло се подчинява на вътрешното право на държавата, която го е образувала.

 Правомощия на ликвидатора

Международният характер на производството по несъстоятелност обуславя и широките правомощия на ликвидатора по главното производство. Правомощията му се разпростират във всички държави-членки на ЕО. Поне докато в тях не се образува вторично производство или не се представи обезпечение за кредиторите. В противен случай всякакви правомерни действия, допустими по правото на държавата на главното производство, включително да изнася имущество без да засяга вещните права на лицата по член 5 и 7 от Регламента, влизат в правомощията му. Разбира се, ликвидаторът трябва да действа в съответствие със законите на съответната държава, където се намира имуществото. Ликвидаторът по вторично производство може да се позове съдебно и извънсъдебно във всяка една държава-членка на факта, че дадено имущество е изнесено от територията на държавата, където е образувано вторичното производство. И е пренесено на територията на друга държава от ЕО. Това е продиктувано от обстоятелството, че длъжникът може да се разпореди с имущество чрез прехвърлянето му в друга държава. Поради това ликвидаторът е оправомощен да води отменителни искове във връзка с прехвърленото имущество. Ликвидаторът се легитимира чрез акта/решението, с което той е назначен. Всяка държава-член може да изисква превод на официалния й език. Ликвидаторът може да поиска във всяка държава-член публикуване на решението за откриване на производство и акта за назначението си. Извън това, всяка държава, в която длъжникът има предприятие, може да предвиди задължително публикуване. Ликвидаторът може да поиска вписване на решението за образуване на производството в търговския, имотния или друг публичен регистър на съответната държава. Задължително вписване може да предвиди и всяка държава във вътрешното си законодателство. Фактът на публикацията има значение за изпълнение в полза на длъжника, срещу когото е производството. Общото правило е, че ако длъжник от държава – членка, различна от тази на производството, който не е знаел за неговото образуване, изпълни в полза на длъжника, а не на ликвидатора, се освобождава от отговорност. Ако, обаче, последва публикация, се създава оборима презумпция, че изпълнилото лице не е знаело за производството. Ако е изпълнило след публикацията на решението, оборимо се презюмира, че това лице е знаело за наличието на производство.  

 Предявяване на вземанията на кредиторите

Всеки кредитор, чието местоживеене, местопребиваване или седалище по устройствен акт е в държава, различна от тази на производството, има право да предяви вземането си писмено. Това важи и за данъчните и осигурителни органи. След образуването на производството съдът или ликвидаторът са длъжни да изпратят съобщение до известните кредитори.  Извършва се чрез формуляр “Покана за предявяване на вземане“ и съдържа информация за сроковете предвидени при неспазването й , след които органът или институцията, които са оправомощени, могат да приемат предявените вземания, както и други мерки. Настоящото изложение има информационен и неизчерпателен характер и не представлява правна консултация.                                                                                               Адвокатска кантора “Христо Василев” не носи отговорност, в случай че предприемете индивидуални действия, които не са съгласувани с адвокат.Адвокатска кантора “Христо Василев” предоставят правна защита и съдействие при вреди претърпени от незаконни актове или действия на държавата, на нейни органи и/или длъжностни лица. В случай, че се нуждаете от правен съвет или съдействие в тези случаи, моля не се колебайте да се обърнете към нас. Можете да отправяте запитванията си на имейл адрес: hv@bglaw.eu или на телефон: 02/4260393 и наш адвокат ще се свърже с Вас.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *