При настъпване на застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение съгласно реда и условията, предвидени в Кодекса на застраховане (КЗ) и застрахователната полица. В много случаи застрахователят умишлено тълкува превратно условията по полицата и отказва изплащането на обезщетение.
Кога застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение?
Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекс на застраховането (КЗ), при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Основателността на исковата претенция по производството предполага осъществяването на фактически състав, включващ следните елементи:
- наличието на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователяи застрахования;
- настъпването в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие, попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск;
- наличието на щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие;
- изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му документи.
Основен и ключов за застрахованите лица е въпроса какъв ще е размерът на застрахователното обезщетение?
Застрахователното обезщетение следва да бъде определено в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Цитираната разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. С приемането на новия КЗ oбн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., се съдържа легална дефиниция на действителна и възстановителна стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ, действителна застрахователна стойност е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Целта на законодателството е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното в застрахователния договор обезщетение в размер, равен на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Ако застрахованият представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахованото имущество и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност (така Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 година II Т. О на ВКС).
От кой момент започва да тече обезщетението за забавата на застрахователя?
Законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането – в този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в Р. № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС – ТК, Р. № 72/30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г. на ВКС – ТК, решение № 594/17.10.06 г. по т. д. № 192/2006 г. на ВКС-ТК, Р. № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о., ТК и др. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане, но тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал.3 ЗЗД, законната лихва върху дължимото обезщетение следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от покана за плащане на застрахователно обезщетение.
Особени случаи за отговорност при увреждане на оригинални части
Съгласно последователната практика на ВКС при увреждане на оригинални части те следва да бъдат заменени също с оригинални части и то с нови такива, без прилагане на обезценка поради овехтяване. Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск. Всякакви клаузи, уговорки и изявления, които дерогират тези императивни законови правила, не могат да бъдат противопоставени на застрахования.
Кога следва да се приложи методиката на застрахователя за определяне на размера на обезщетението?
Методиката се прилага като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. При съдебно предявена претенция за плащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи обезщетението съобразно предвидените императивни законови правила и оценка на съдебно-техническата експертиза.
Адвокатска кантора “Христо Василев и партньори”
Адвокатска кантора “Христо Василев и партньори“ предоставят услугата по правна защита и съдействие при частичен или пълен отказ на застрахователя за изплащане на застрахователното обезщетение. В случай, че се нуждаете от правен съвет или съдействие при отказ от страна на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, моля не се колебайте да се обърнете към нас. Можете да отправяте запитванията си на имейл адрес: hv@bglaw.eu или на телефон: 02/4260393 и наш адвокат ще се свърже с Вас. Настоящото изложение има информационен и неизчерпателен характер и не представлява правна консултация.
Адвокатска кантора “Христо Василев” не носи отговорност, в случай че предприемете индивидуални действия, които не са съгласувани с адвокат.