Кои лица ДАНС обявява за заплаха за националната сигурност в България?
Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС) играе ключова роля в защитата на националната сигурност на България. В изпълнение на своите правомощия, ДАНС идентифицира и предприема действия спрямо лица, които представляват потенциална или реална заплаха за националната сигурност. Тази дейност е строго регламентирана от българското законодателство и включва различни правни последици за засегнатите лица.
Кои лица могат да бъдат обявени за заплаха за националната сигурност?
Лица, които ДАНС може да обяви за заплаха за националната сигурност, включват:
- Лица, свързани с тероризъм или екстремизъм:
- Лица, които финансират, организират или участват в терористична дейност.
- Пропагандатори на екстремистки или антидемократични идеологии.
- Лица, участващи в шпионска или подривна дейност:
- Лица, които работят за чужди държави или организации, събирайки класифицирана информация или извършвайки подривна дейност срещу държавните интереси.
- Лица, замесени в организирана престъпност:
- Участници в престъпни групи, които нарушават обществения ред и застрашават сигурността на страната (контрабанда, трафик на хора, наркотици и други).
- Лица, нарушаващи обществения ред и политическата стабилност:
- Лица, които участват в действия, насочени към подкопаване на конституционния ред, дестабилизиране на обществото или саботаж на институции.
- Чужденци, представляващи заплаха:
- Чужди граждани, които използват пребиваването си в България за незаконни дейности, като шпионаж, тероризъм или организиране на подривна дейност.
Правно основание за действията на ДАНС
Дейността на ДАНС е регламентирана от следните нормативни актове:
1. Закон за Държавна агенция “Национална сигурност” (ЗДАНС):
– ДАНС има правомощия да извършва анализ, наблюдение и действия спрямо лица, които представляват заплаха за националната сигурност (чл. 4 от ЗДАНС).
– Агенцията има право да предлага **отнемане на визи** и **отказ на достъп до България** за чужди граждани, както и да налага административни мерки спрямо български граждани.
2. Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ):
– На основание чл. 44 и чл. 42 от ЗЧРБ, ДАНС може да препоръча експулсиране, забрана за пребиваване или заповед за напускане на страната за чужденци, които представляват заплаха за сигурността.
3. Наказателен кодекс (НК):
– Лица, замесени в престъпления срещу националната сигурност (напр. шпионаж, тероризъм), подлежат на наказателно преследване, съгласно разпоредбите на НК.
4. Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ):
– Лицата, които застрашават защитата на класифицирана информация, могат да бъдат санкционирани или ограничени в достъпа до такава информация.
Последици за обявените лица
Лицата, обявени за заплаха за националната сигурност, се изправят пред сериозни правни и административни последици:
1. Експулсиране и забрана за влизане в България
– ДАНС може да препоръча експулсиране на чужденци, за които има доказателства или основателни подозрения за заплаха.
– Забрана за влизане в България може да бъде наложена за срок до 10 години.
2. Отнемане на пребиваване
– Ако лицето има разрешение за постоянно или продължително пребиваване, то може да бъде отнето на основание чл. 44 от ЗЧРБ.
3. Ограничения в достъпа до класифицирана информация
– Български граждани, които са обявени за заплаха, могат да бъдат лишени от достъп до класифицирана информация, което може да повлияе на професионалната им дейност.
4. Наказателно преследване
– Лицата, замесени в престъпления срещу националната сигурност, могат да бъдат подведени под наказателна отговорност, включително за шпионаж, тероризъм или участие в подривна дейност.
5. Замразяване на активи
– Ако лицето е заподозряно във финансиране на терористична или незаконна дейност, ДАНС може да поиска замразяване на банковите му сметки и активи.
6. Репутационни щети
– Обявяването за заплаха за националната сигурност може да доведе до значителни репутационни щети за засегнатото лице, особено ако това стане публично достояние.
Как се защитава лице, обявено за заплаха за националната сигурност?
Лицето има право на защита и може да предприеме следните действия:
1. Обжалване на административни актове:
– Решенията на ДАНС, като експулсиране или забрана за влизане, подлежат на обжалване пред административния съд.
2. Достъп до доказателства:
– Лицето има право да поиска достъп до доказателствата, на които се базира решението, освен ако те са класифицирана информация.
3. Юридическа помощ:
– Засегнатото лице може да се обърне към адвокат, който да го представлява в съдебния процес или в процедурите по административно обжалване.
ДАНС играе решаваща роля в идентифицирането и ограничаването на лица, които представляват заплаха за националната сигурност на България. На основание на закони като ЗДАНС, ЗЧРБ и НК, агенцията предприема мерки като експулсиране, забрана за влизане и отнемане на достъп до класифицирана информация. Последиците за засегнатите лица са сериозни, но те разполагат с възможности за защита чрез обжалване и съдебни процедури.
Съдебни вътрешнонационални и международни процедури за защита на лица, обявени от ДАНС за заплаха за националната сигурност.
Лицата, обявени от ДАНС за заплаха за националната сигурност в България, могат да използват различни съдебни и административни процедури, за да защитят своите права. Българското и международното право предвиждат механизми за обжалване на такива решения, включително национални съдебни процедури и жалби до международни органи като Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
1. Вътрешнонационални съдебни процедури
1.1. Обжалване на административните актове на ДАНС
– ДАНС има правомощия да издава административни актове, като препоръки за експулсиране, отнемане на визи или забрана за пребиваване. Лицата, засегнати от тези актове, могат да ги обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
– Компетентен съд: Обжалването се подава до Административния съд по местоживеене на лицето или пред съдебния орган, определен в акта.
– Срокове:
– Експулсиране или забрана за пребиваване може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването на заповедта.
– Особености:
– При обжалване на актове, свързани с националната сигурност, ДАНС може да не предостави всички доказателства, ако те съдържат класифицирана информация. Лицето и неговият адвокат могат да искат ограничен достъп до тези доказателства.
1.2. Обжалване на действията на граничните власти
– Ако лицето е задържано или му е отказан достъп до територията на България, то може да обжалва действията на граничната полиция пред компетентния административен съд.
1.3. Иск за отмяна на актове, нарушаващи човешки права
– Ако засегнатото лице смята, че административният акт на ДАНС нарушава неговите основни права, то може да подаде иск за защита на тези права в гражданските съдилища на основание Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) или Закона за защита на личните данни.
1.4. Конституционна жалба
– Индивидуални жалби до Конституционния съд на България не са позволени, но ако даден закон или акт на ДАНС противоречи на Конституцията, лицето може да инициира процедура чрез други органи (например чрез омбудсмана).
2. Международни процедури
2.1. Жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)
– ЕСПЧ е основен международен орган, където лицата могат да търсят защита срещу действия на държавата, нарушаващи техните права по Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
– Основания за жалба:
– Нарушение на правото на справедлив процес (чл. 6 от ЕКПЧ), ако лицето не е получило достъп до доказателства или справедливо изслушване.
– Нарушение на правото на свобода и сигурност (чл. 5 от ЕКПЧ) при незаконно задържане.
– Нарушение на правото на защита срещу експулсиране (чл. 3 от ЕКПЧ), ако експулсирането излага лицето на риск от изтезания или нечовешко третиране.
– Срок за подаване: Жалбата до ЕСПЧ трябва да бъде подадена в рамките на 4 месеца от окончателното решение на националните съдилища.
– Резултати:
– ЕСПЧ може да постанови обезщетение за нарушените права.
– България може да бъде задължена да отмени или преразгледа акта.
2.2. Жалба до Европейската комисия
– Ако действията на ДАНС нарушават правото на Европейския съюз, засегнатото лице може да подаде жалба до Европейската комисия. Комисията може да започне процедура срещу България за нарушение на европейското право.
2.3. Комитетът на ООН за правата на човека
– Лица, смятащи, че са жертви на нарушения на правата им по **Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП)**, могат да подадат жалба до Комитета на ООН за правата на човека.
– Условия:
– Трябва да са изчерпани всички вътрешни средства за защита.
– Жалбата трябва да бъде подадена в разумен срок.
2.4. Съд на Европейския съюз (СЕС)
– Ако действията на ДАНС противоречат на законодателството на ЕС, лицето може да инициира процедура чрез националните съдилища, които могат да отнесат въпроса до Съда на Европейския съюз (СЕС) за тълкуване.
3. Особености при процедурите за национална сигурност
– В случаите, свързани с националната сигурност, държавата може да ограничи достъпа до определени доказателства, класифицирани като държавна тайна.
– Въпреки това, съдът е длъжен да прецени правото на лицето на справедлив процес в съответствие с чл. 6 от ЕКПЧ.
Заключение
Лицата, обявени от ДАНС за заплаха за националната сигурност, разполагат с различни възможности за защита на своите права. Те могат да използват национални процедури за обжалване на актове на ДАНС чрез административни и граждански съдилища. Ако правата им продължават да бъдат нарушавани, лицата имат право да подадат жалби до международни органи като ЕСПЧ или Комитета на ООН за правата на човека. Тези процедури гарантират, че всяко лице, засегнато от административни актове, ще получи справедливо разглеждане и защита на своите права.
Комплексна правна защита на лица, обявени от ДАНС за заплаха за националната сигурност
Лица, обявени от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за заплаха за националната сигурност, разполагат с определени способи и средства за защита както в България, така и на европейско ниво. Комплексната правна защита включва използването на национални съдебни и административни процедури, както и обжалване пред международни институции.
I. Национални средства за защита в България
1. Обжалване на административни актове на ДАНС
– Лицата, засегнати от решения на ДАНС (например експулсиране, забрана за пребиваване или отнемане на виза), могат да обжалват тези актове съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
– Компетентен съд:
– Административен съд по местоживеене на лицето или по седалище на органа, издал акта.
– Срокове:
– Обжалването на актове, свързани с експулсиране или забрана за пребиваване, трябва да бъде подадено в 14-дневен срок от уведомяването.
– Особености:
– При дела, свързани с националната сигурност, ДАНС може да представи класифицирани доказателства, които съдът преценява при спазване на закона за защита на информацията.
2. Искане за съдебен контрол върху мерките на ДАНС
– Съдебният контрол е основно средство за проверка на законосъобразността на актовете на ДАНС.
– Лицето може да поиска от съда да провери:
– Пропорционалността на наложените мерки.
– Съответствието с основните права, гарантирани от Конституцията и международните договори.
3. Защита чрез граждански искове
– Лице, което счита, че актовете на ДАНС са довели до нарушение на неговите права или репутация, може да подаде иск за обезщетение по реда на **Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
4. Омбудсманът като защитник на правата
– Лицето може да се обърне към омбудсмана на Република България, ако счита, че неговите права са нарушени. Омбудсманът може да се намеси чрез становища, препоръки или действия за отстраняване на нарушения.
5. Конституционен контрол
– Ако даден закон или мярка на ДАНС противоречат на Конституцията, засегнатото лице може да инициира процедура за сезиране на Конституционния съд чрез омбудсмана или други органи.
II. Европейски средства за защита
1. Жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)
– ЕСПЧ защитава правата на лицата, ако са нарушени разпоредбите на **Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
– Основания за жалба:
– Нарушение на правото на справедлив процес (чл. 6 от ЕКПЧ).
– Нарушение на правото на свобода и сигурност (чл. 5 от ЕКПЧ), ако лицето е било задържано или експулсирано неправомерно.
– Нарушение на правото на защита срещу експулсиране (чл. 3 от ЕКПЧ), ако има риск от изтезания или нечовешко третиране в страната, в която лицето ще бъде изпратено.
– Процедура:
– Жалбата трябва да бъде подадена в срок от 4 месеца след изчерпване на вътрешноправните средства.
– ЕСПЧ може да наложи временни мерки, които да спрат изпълнението на мярката на ДАНС, ако се установи риск за живота или здравето на лицето.
2. Жалба до Комитета на ООН за правата на човека
– Засегнатото лице може да подаде жалба до Комитета на ООН за правата на човека, ако счита, че са нарушени неговите права по Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП).
– Условия:
– Трябва да са изчерпани всички вътрешноправни средства.
– Нарушението трябва да бъде доказано и съответстващо на пакта.
3. Жалба до Европейската комисия
– Лице, което смята, че действията на ДАНС противоречат на европейското законодателство (напр. нарушават правото на свободно движение), може да подаде жалба до Европейската комисия.
– Комисията може да започне процедура срещу България за нарушение на европейските норми.
4. Съд на Европейския съюз (СЕС)
– Националните съдилища могат да отправят преюдициално запитване до СЕС, ако има съмнения за правилното прилагане на законодателството на ЕС в случая.
III. Особености на защитата
1. Трудности при достъп до доказателства
– В случаи, свързани с националната сигурност, ДАНС може да използва класифицирана информация като доказателство, което затруднява защитата на засегнатото лице.
2. Ролята на адвоката
– В тези дела е важно лицето да бъде представлявано от опитен адвокат, който разбира процедурите, свързани с националната сигурност и правата на човека.
3. Международен натиск
– Международни институции като ЕС и ООН следят за спазването на правата на човека, което създава допълнителен натиск върху държавите да прилагат мерките за сигурност пропорционално.
Заключение
Лицата, обявени от ДАНС за заплаха за националната сигурност, имат право на защита както в България, така и на международно ниво. Комплексната правна защита включва обжалване на административни актове, искове за обезщетение, намеса на омбудсмана и жалби до международни органи като ЕСПЧ и ООН. Въпреки че случаите, свързани с националната сигурност, могат да бъдат сложни, наличието на правни механизми гарантира защита на основните човешки права.