Граждански иск в наказателния процес
Много често в практиката измамени клиенти, които са били подведени да направят погрешни банкови преводи, имат неясна представа за това кой може да налага обезпечителни мерки за бъдещ граждански иск в наказателния процес.
Съществува погрешното разбиране, че след като бъде образувано наказателно производство, прокурорът ще се задейства незабавно и служебно ще наложи обезпечителни мерки, най-вече запор на банкови сметки. Това е много далеч от истината!
В случаите на източване на банкови сметки измамените клиенти обикновено се обръщат първо към банката. Банката може да спре или ограничи изтичането на парични средства, да уведоми насрещната банка и да предприеме действия, когато има данни, че става въпрос за измама. Това обаче не означава, че прокурорът сам може веднага да наложи обезпечителна мярка за бъдещ граждански иск.
Уредбата на процедурата в НПК за налагане на обезпечителни мерки в наказателния процес е недостатъчна и оскъдна. Крайно време е законодателят да регламентира по-подробно такива случаи в интерес на измамените, особено когато става въпрос за измамени клиенти в банковата система.
Какво ни предлага сега правната уредба в НПК?
Правният институт, който урежда вземането на обезпечителни мерки в наказателния процес, се съдържа основно в чл.73, ал.2 на НПК. Накратко, законът предвижда, че в досъдебното производство пострадалият, неговите наследници или ощетеното юридическо лице могат да поискат от съответния първоинстанционен съд да вземе мерки за обезпечаване на бъдещ граждански иск. Това става по реда на ГПК, като съдът се произнася еднолично и в закрито заседание.
Именно тук е проблемът. Законът препраща към ГПК, но тази препратка не е достатъчно ефективна при съвременните банкови измами. Гражданският процесуален ред не винаги е най-бързият и най-удобният механизъм. Възможно е парите вече да са напуснали сметката на измаменото лице и могат да бъдат прехвърлени през няколко сметки за много кратко време.
Според мен законодателят трябва да даде по-ясни и решителни правомощия на прокурора, особено при случаи на спешност и неотложност. Когато има данни за измама и за излезли парични потоци от банковите сметки на ощетени юридически лица, прокуратурата трябва да има правомощия да реагира по-адекватно. Разбира се, не трябва да се насърчава безконтролно блокиране на средства. Подобна мярка трябва да бъде временна, кратка и подложена на бърз съдебен контрол.
В сегашната уредба прокурорът може да бъде сезиран от измамените лица, но на практика често ще разчита на действията на банките и на последващото сезиране на съда. Това поставя пострадалите в трудна ситуация. От една страна, има наказателно производство и очакване държавата да реагира. От друга страна, реалното обезпечаване на бъдещия граждански иск зависи от отделно искане до съда и от прилагане на правилата на ГПК.
Считам, че препращането към ГПК не е достатъчно и не е напълно актуално при настоящите условия засилен търговски оборот и динамични парични потоци. Държавата трябва да измисли по-ефективни начини за блокиране на парични суми, собственост на измамени клиенти. Особено когато става въпрос за банкови измами, времето е решаващо. Понякога забавянето с няколко часа може да направи последващото обезщетяване почти невъзможно.
Действащият НПК допуска по-активна роля на прокурора основно в случаите, когато пострадалият не може сам да защити правата си поради непълнолетие или поради физически или психически недостатъци. Това разрешение има своята логика, но според мен е твърде ограничено. Правомощията на прокурора трябва да бъдат разширени не само за тези случаи, но и когато се касае за измамени клиенти в банковата система, които се нуждаят от спешна и неотложна защита на парите си.
Има ли нужда от промяна?
Особено при измами с банкови преводи е необходим по-гъвкав механизъм. Според мен НПК следва да бъде изменен при данни за престъпление, свързано с незабавно движение на парични средства. Прокурорът да има право да поиска или временно да разпореди краткосрочно блокиране на конкретни суми за много ограничен срок, например 24 или 48 часа. След това мярката задължително следва да подлежи на незабавен съдебен контрол. Така ще се съчетаят бързината на реакцията с гаранцията срещу произвол.
Европейската правна рамка също все повече поставя акцент върху реалната защита на пострадалите от престъпления, а не само върху формалното им право да търсят обезщетение. Ако едно лице има право на обезщетение, но парите вече са укрити, изтеглени или прехвърлени, това право няма да може да се реализира. Затова и нашият НПК трябва да бъде по-смел и по-модерен в тази посока.
Заключение
В заключение, на въпроса кой може да налага мерки за обезпечаване на гражданския иск в наказателния процес отговорът е ясен: в общия случай това прави съдът, а не прокурорът.
Тук се вижда слабостта на действащата уредба. При съвременните банкови измами и бързото движение на парични средства е необходим по-ефективен механизъм. Нужно е НПК да бъде променен така, че да позволява бърза реакция, без да се нарушава съдебният контрол и без да се засягат неоправдано правата на трети лица.