Какво гласи решението на Върховния Касационен Съд (ВКС)?
ВКС: за изпълнителни дела (ИД), образувани преди 26.06.2015 г., давността се спира, докато трае изпълнителния процес (ИП).
Изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г., по които е постановено ТР 2/2013 г. на Гражданската и Търговска колегии на ВКС, не се подчиняват на давността
Новото тълкувателно решение (ТР) беше прието от двете колегии (Гражданска и Търговска), за да се преодолее объркването, произтичащо от предишно ТР. То служи за разясняване на практическото приложение на ТР 2/2013. За пълния текст на новото решение вижте приложения ЛИНК.
Десет (10) от върховните магистрати се подписаха под новото решение с особено мнение. Съдии Галина Иванова, Камелия Ефремова, Марио Първанов, Маргарита Георгиева, Анжелина Христова, Десислава Добрева, Соня Найденова, Николай Иванов, Боян Цонев и Здравка Първанова не приеха новото решение, излагайки своите мотиви за това. Според тях не е редно да се приема ТР за интерпретация на друго ТР.
Тълкувателно решение от 26.06.2015
Преди 8 години ВКС прие ТР от 26.06.2015. То отменя действащото ППВС №3/1980 г., според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес за принудително осъществяване на вземане. Това решение раздели съдиите относно използването на ТР № 2/2013 г. в практиката. Според някои магистрати, то има противоположно действие върху давността при вземания. Давността на изпълнително дело (ид) задействано преди 26 юни 2015 г., започва да тече от момента на последното валидно изпълнително действие. Застъпниците на другата теза, които са мнозинство, споделят мнението, прието от Гражданската и Търговска колегии, че по изпълнителни дела, стартирали до 26.06.2015 г., не се зачита погасителна давност.
Какви са опасностите, произтичащи от възприетото от мнозинството магистрати виждане?
В българското законодателство няма правила за влизане в сила във времето на тълкувателни решения и актове. Затова върховните съдии се опитват да въведат някаква последователност и яснота в прилагането им. Новото ТР се състои от 2 части. В първата съдиите дават ново тълкуване на правния казус, а във втората отменят силата на предходно ТР. Според върховните съдии, ППВС № 3/80 г. се е анулирало още през 1991 г., а с днешното решение се анулират и предходните тълкувателни решения.
С ОБЩО особено мнение
Според 8 от върховните съдии обаче, новото ТР може да създаде много опасен прецедент. К. Ефремова, С. Найденова, Марио Първанов, М. Георгиева, Н. Иванов, Б. Цонев, Здр. Първанова и Г. Иванова са вписали в своето общо особено мнение, че не е редно ново ТР да се приема с цел тълкуване на предходно ТР. Според гореспоменатите магистрати, подобна практика заплашва да обезсмисли задължителната природа на тълкувателните решения. И е много възможно да доведе до „безкрайна спирала от тълкувателни решения по тълкуването и прилагането на една и съща законова разпоредба“.
Какви ще са последствията за длъжниците?
Съдии Д.Добрева и А.Христова изразиха страховете си, че 8 години след приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., се приема ново ТР с цел ограничаване на силата му до събития и факти случили се преди 26.06.2015 г. Според двете магистратки подобно решение „е с потенциала да подкопае правната сигурност“. Поставя се и въпросът кога ще се приложи решението по настоящото тълк.дело(ТД): от момента на постановяването му или от момента на приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013г.
Христова и Добрева отбелязват, че със съгласието си, мнозинството е поставило длъжниците по изпълнителни дела в положение да понасят безуспешни действия за дълъг период от време. А това противоречи на посоченото в §56 от преамбюла на Директива 2021/ 2167. В него се посочва, че когато дългът остава след възбрана, държавите-членки трябва да предприемат стъпки за защита на минималния жизнен стандарт на кредитополучателите. Освен това трябва да се въведат мерки, които улесняват изплащането на дълга, за да се избегне дългосрочна свръхзадлъжнялост.
Решението от 2015 г. е по-справедливо и трябва да се прилага към съществуващи съдебни спорове, е заключението на двете магистратки, изразили особено мнение.