Привременните мерки са специален инструмент, който се прилага от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), когато лице твърди, че е изправено пред непосредствен риск от нарушение на неговите права, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека. Те се използват при особено неотложни случаи, като например заплаха от незабавно експулсиране ако експулсирането може да изложи лицето на риск от изтезания, нечовешко или унизително отношение.
Правно основание за привременни мерки
Привременните мерки се прилагат съгласно чл. 39 от Процедурния правилник на ЕСПЧ, който дава право на Съда да разпорежда временни мерки в интерес на страните или за правилното разглеждане на делото.
Случаи, в които се прилагат привременни мерки
Привременните мерки се прилагат предимно при риск от сериозно и непоправимо нарушение на права като:
1. Чл. 2 от ЕКПЧ – Правото на живот:
– Ако има риск от смърт на лицето в резултат на експулсирането.
2. Чл. 3 от ЕКПЧ – Забрана на изтезания и нечовешко или унизително отношение:
– Ако лицето е изложено на риск от изтезания или нечовешко отношение в държавата, към която ще бъде експулсирано.
3.Чл. 8 от ЕКПЧ – Право на зачитане на личния и семеен живот:
– Ако експулсирането би довело до разделяне на семейството или нарушаване на личния живот.
Процедура за искане на привременни мерки
1. Подаване на жалба до ЕСПЧ:
– Лицето, заплашено от незабавно експулсиране, трябва да подаде жалба до ЕСПЧ, в която да изложи основанията за нарушаване на правата си по Конвенцията.
2. Искане за привременни мерки:
– В искането трябва да се уточни, че експулсирането е непосредствено предстоящо и може да доведе до непоправима вреда.
– Трябва да бъдат предоставени доказателства за риска, като например:
– Документи за политическо преследване или насилие в страната, към която лицето ще бъде изпратено.
– Медицинска документация, ако има опасност за здравето.
3. Решение на ЕСПЧ:
– Съдът може да разпореди на държавата да спре експулсирането, докато делото бъде разгледано по същество.
– Привременните мерки са задължителни за държавите, тъй като неспазването им може да доведе до нарушение на Конвенцията.
Последици от разпореждането на привременни мерки
1. Спиране на експулсирането:
– Държавата е задължена да отложи експулсирането, докато ЕСПЧ разгледа случая.
– Това дава възможност на лицето да представи допълнителни доказателства и аргументи в подкрепа на жалбата си.
2. Предотвратяване на непоправима вреда:
– Мерките гарантират, че лицето няма да бъде изложено на риск от изтезания, нечовешко отношение или други сериозни нарушения на правата му.
3. Контрол от ЕСПЧ:
– ЕСПЧ може да следи спазването на разпоредените привременни мерки и да предприеме действия срещу държавата, ако те бъдат нарушени.
Примери от практиката на ЕСПЧ
1. Mamatkulov and Askarov v. Turkey (2005):
– Съдът постановява, че неспазването на привременни мерки от страна на държава представлява нарушение на чл. 34 от ЕКПЧ, който гарантира ефективното право на жалба.
2. Soering v. United Kingdom (1989):
– Съдът разпорежда на Обединеното кралство да не екстрадира лице в САЩ, където е застрашено от смъртно наказание.
3. Chahal v. United Kingdom (1996):
– ЕСПЧ постановява, че експулсирането на лице в държава, където то е изложено на риск от изтезания, нарушава чл. 3 от ЕКПЧ.
Критерии за успешна защита
1. Наличност на ясни доказателства:
– Лицето трябва да предостави конкретни данни, които доказват риска от нарушение на правата му.
2. Навременност:
– Искането за привременни мерки трябва да бъде подадено веднага щом стане ясно, че експулсирането е непосредствено предстоящо.
3. Сътрудничество със Съда:
– Лицето трябва да предостави цялата необходима информация и да отговаря на исканията на Съда.