15 years lawyer BG

Сподели

Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Прокуристът е един особен пълномощник, като особеностите са от една страна с оглед кръга на действията, които може да извършва или обема на представителна власт, който се определя от закона, а не от волята на упълномощителя – търговец, и от друга страна има особености и с оглед възникването на представителната власт.

Най-важно за прокуриста е представителната власт и особеността, че тя се определя и от закона. Така прокуристът съчетава белези на законното и договорното представителство. Принципалът може да влияе в много малка степен, а представителната власт е много широка – прокуристът може да извършва всички действия и сделки свързани с търговското занятие. Прокуристът е alter ego на търговеца, той има представителна власт, която е толкова широка, че почти се покрива с цялата дееспособност на търговеца. Прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен. Упълномощаването може да бъде ограничено само за дейността на отделен клон. Чл. 22, ал. 2 от ТЗ казва: Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица, т.е. дори ограниченията на представителната власт на прокуриста да са вписани в търговския регистър те нямат действие за третите лица. Представителната власт на прокуриста не е неограничена. Представителната власт се ограничава само до действия, които имат търговски характер.

Прокуристът не може да извършва действия, които изискват личната преценка на търговеца – например образуване на ново предприятие или преобразуване на настоящото. Тъй като това ограничение е теоретично въведено се поставя въпросът до къде се разпростират личните действия. Прокуристът не може извършва такива действия, които биха довели до прекратяване на търговското качество на принципала – напр. прехвърляне на единственото търговско предприятие на принципала или подаване на заявление за ликвидация на предприятието. Логиката на прокурата е, че прокуристът е управител – заместник на търговеца в неговото търговско качество. Прокуристът не може сам да упълномощава прокурист, т.е. не може да преупълномощава лице със същите пълномощия като неговите (чл. 22, ал.1, изр. 2 от ТЗ), защото личността е от съществено значение за това упълномощаване. Упълномощаването е с оглед на личността (intuitu personae). Законът допуска прокуриста да упълномощава и да оттегля пълномощното на други пълномощници, които не са прокуристи (напр. на обикновени търговски пълномощници). За да се учреди прокура е необходима писмена форма с нотариално заверени подписи.Упълномощаването се вписва в ТР по партидата на търговеца и прокуристът представя образец от подписа си. Самото вписване се извършва по заявление на принципала.

Съгласно практиката на ВКС в Решение № 66 от 16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 649/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев „Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение, като упълномощаването на прокуриста трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста, като вписването на упълномощителната сделка е от значение за третите лица и има декларативно действие. Източникът на представителната власт на прокуриста е упълномощителната сделка и по силата на нея прокуристът има право да действува от името на търговеца. Отношенията между търговеца и прокуриста обаче се уреждат с договор съгласно чл. 25 ТЗ и по силата на този договор прокуристът е длъжен да извършва това, за което е овластен. От разпоредбите на чл. 21, чл. 24 и чл. 25 ТЗ следва правен извод, че между търговеца и прокуриста възникват две правоотношения и те имат за свой източник различни юридически факти - едностранна упълномощителна сделка, която е строго формална, и двустранен договор, за който формата не е условие за действителност. Едностранната сделка дава представителна власт на прокуриста, а по силата на договора, който може да е трудов или за мандат, прокуристът може, но е и задължен, да извършва действията, за които е упълномощен от търговеца. Ето защо, правата и задълженията както на търговеца, така и на прокуриста, са с източник на облигация сключения между тях договор”.