15 years lawyer BG

Сподели

Като институт на трудовотo право понятието за работно време има две значения. Едното от тях е значението на работното време като израз на мярката на труда по трудовото правоотношение. Работното време, като общоустановена мярка на труда, представлява определена от държавата по установен в нормативните актове ред мярка за обществено необходимото количество труд, изразено чрез неговата продължителност, което работникът или служителят трябва да предоставя на работодателя по трудовото правоотношение. Другото значение на работното време е като задължение по конкретно трудово правоотношение. Общоустановената мярка на труда, изразена чрез работното време, се предоставя по конкретно трудово правоотношение. Субект на задължението е работникът или служителят. Той е задължен да предоставя определено количество труд през определения от работодателя период от време.

Обект на задължението за спазване на работното време са 3 групи елементи, а именно: продължителност, разпределение и предназначение. Тъй като подходът към правното регулиране на работното време най-често е диспозитивен, продължителността на работното време може да се определя в нормативните актове, в колективния трудов договор или по индивидуално споразумение на страните по индивидуалното трудово правоотношение. Тя е мярката на труда, която работникът или служителят трябва да предоставя на своя работодател и показва през определен календарен период от време.

Работното време се определя за един астрономически календарен период и винаги е по-малко от календарния период, за който се определя. То се вмества в него. Изчислява се преди всичко в работни дни. Правилото е, че работният ден е продължителността на работното време за едно денонощие.

Работното време може да се определя и сумарно и това е уредено в чл. 142, ал. 2 – 4 от Кодекса на труда. Сумирано е работното време, чиято продължителност се определя през по-голям календарен период, но за не повече от 6 месеца. В този случай продължителността на работния ден се спазва средно за периода. Работното време се установява чрез индивидуалния график на работника или служителя.

Съществуват няколко вида работно време в завивимост от различни критерии. С оглед това, дали границите му съвпадат или не, то се разделя на редовно и извънредно.

Редовното работно време е времето, през което работникът или служителят поначало е длъжен да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение. Неговите граници съвпадат с предварително установеното. Уредбата му се намира в Глава 7, Раздел 1 от КТ, а конкретните му граници се определят с Правилника за вътрешния трудов ред или по индивидуално споразумение между страните по трудовото правоотношение.

Въпреки че правилото е редовно работно време, съществува и т. нар. извънредно работно време. Неговите граници се намират извън тези на предварително установеното по трудовото правоотношение. Легалната дефиниция на понятието „извънреден труд” се съдържа в чл. 143, ал. 1 от КТ. То е онова работно време, което се намира извън границите на редовното.

Според своята продължителност работното време се разделя на две основни групи. В зависимост от това дали продължителността на редовното работно време съвпада с общоустановената, то се разделя на пълно и непълно.

Пълно е работното време, чиято продължителност съвпада с установената от нормативен акт или колективен трудов договор за съответния вид труд или категория работник или служител. То е пълно, защото работникът или служителят е длъжен да полага труд през цялото нормативно установено работно време. Според неговата абсолютна продължителност, пълното работно време се дели на нормално, намалено и удължено работно време.

Нормално е работното време, което е установено за работа при нормални условия на труд. Това са условия, при които няма особено неблагоприятно въздействие върху здравето и работоспособността на работника или служителя. То се прилага винаги, когато нормативните актове не установяват нещо друго. Нормалната продължителност на работното време у нас е до 8 часа дневно и до 40 часа седмично.

Намалено работно време е с продължителност по-малка от нормалната. Установява се изрично в нормативен акт, когато е необходимо да се намали продължителността на въздействието върху здравето и работоспособността на работника или служителя. То е уредено в чл. 137, 140 ал. 1, чл. 305 ал. 3 КТ и Наредбата за видовете работи, за които се установява намалено работно време. Работата при намаляване на работното време не води до намаляване и на възнаграждението. Освен това, счита се за пълна единица трудов стаж. Има две групи основания за намаляване на работното време: такива, свързани с условията на труда и основания, свързани с личността на работника или служителя.

Удълженото работно време е с продължителност, която е по-голяма от установената по трудовото правоотношение. Установява се едностранно от работодателя и се въвежда за всички работници или служители в предприятието или в определено негово звено, когато производствени причини го налагат. Преди въвеждането му работодателят е задължен да проведе предварителна консултация с преставителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ и да уведоми предварително Инспекцията по труда.

При удължаване на работното време работникът или служителят не получава по-високо трудово възнаграждение. Удължаването се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни. Ако компенсацията не бъде извършена до прекратяване на трудовото правоотношение, при прекратяването му удължаването се компенсира с допълнително възнаграждение като за извънреден труд.

Непълното работно време е уредено в чл. 138 и 138а КТ и чл. 9 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Продължителността му е по-малка от нормално установената за съответния вид труд или категория работници или служители. Работникът или служителят не работи през целия период, който е предвиден за работа в такива случаи.

Две са хипотезите, в които се установява непълно работно време – по взаимно съгласие на страните по трудовото правоотношение и едностранно от работодателя. В първия случай, причините за уговаряне на непълно работно време между страните са без значение и продължителността му не търпи ограничения.

Когато работодателят установява едностранно непълно работно време, ако е налице намаляване на обема на работа, продължителността му е в рамките на законовите ограничения, установени в чл. 138а от КТ. Но правилото е да се установява по взаимно съгласие на страните по трудовото правоотношение.

За да се зачете като трудов стаж, продължителността на непълното работно време трябва да е не е по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.

С оглед разпределението му също има различни видове работно време. Една от класификациите е свързана с частта от денонощието, през която се полага трудът. В зависимост от нея работното време може да бъде дневно и нощно.

Дневно е работното време, което се полага през дневната, светлата част от денонощието. С него са свързани обичайните последици на работното време.

Нощното работно време е това, което се разполага през нощната, тъмната част от денонощието. Продължителността му е по-кратка от тази на дневното. Нощното работно време предполага увеличено заплащане. Уредено е в чл. 261 КТ, чл. 8 и 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. При полагане на нощен труд работодателят е длъжен да облекчава условията на труда.