15 years lawyer BG

Сподели

Почивката е времето, през което работникът или служителят се освобождава от задължението си да предоставя работна сила на работодателя и да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение.

Законът установява три вида почивки – почивки в работния ден, междудневна почивка и седмична почивка. При първите работният ден се прекъсва веднъж или няколко пъти в зависимост от условията на труда. Установена законодателно е минимална тридесетминутна почивка за хранене. Освен почивка за хранене има и технически почивки, които се включват в работното време на работниците или служителите.

Междудневната почивка е тази, която трае два последователни работни дни и минималната й непрекъсната продължителност е дванадесет часа.

Седмична е почивката меджу две последователни работни седмици и включва два последователни календарни дни.

Особен вид почивка е тази през празничните дни. В тези дни работникът или служителят също е освободен от извършването на задълженията си по трудовото правоотношение.

Отпускът е времето, в което работникът или служителят е освободен от задължението да предоставя временно работната си сила в полза на работодателя, но трудовото правоотношение продължава да съществува между неговите страни.

С оглед това, дали имат възмезден или безвъзмезден характер, отпуските биват платени и неплатени.

Според целевото си предназначение те са пет вида – отпуски за изпълнение на граждански и обществени задължения ( за встъпване в брак; при кръводаряване; при смърт на близки на работника или служителя лица; за участие в съд или в други органи като страна, свидетел или вещо лице и др.), отпуски за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионално заболяване, отпуски за майчинство, за обучение и платени годишни отпуски.

Платените годишни отпуски биват три вида – основен, удължен и допълнителни платени годишни отпуски. На всеки работник или служител, без оглед трудовия му стаж, се полага платен годишен отпуск за най-малко двадесет работни дни .

Ако за извършване на трудовите задължения от работника или служителя е необходимо по-високо умствено напрежение, в резултат на което се изразходва повече умствена енергия и това води до увеличаване на умората, то тогава му се полага удължен платен годишен отпуск с минимален размер между 26 и 48 работни дни.

За работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени независимо от предпри­етите мерки и за работа при ненормиран ра­ботен ден работниците или служителите имат право на допълнителен платен годишен отпуск. Минималният му размер е пет работни дни. Работниците или служителите, които имат право на допъл­нителен платен годишен отпуск се определят с писмена заповед на работодателя.