15 years lawyer BG

Сподели

Искът за възстановяване на работа е най-силното средство за защита срещу незаконно уволнение. Чрез него работникът или служителят иска връщането си на предишната работа, която е изпълнявал преди уволнението. Това е едно субективно преобразуващо право.

Искът има конститутивен характер, защото се предявява, за да се възстанови съществуването на прекратеното трудово правоотношение между него и работодателя. Тежестта за доказване отново тежи върху работодателя.

Искът за възстановяване на работа следва да се уважи, щом се установи неговата допустимост и основателност включително и в случаите, когато междувременно предприятието или част от него е закрито или съответната длъжност е съкратена.

При закриване на предприятието би било невъзможно връщането на работника или служителя на предишната работа. Но дори и при това положение за него настъпват някои благоприятни последици – ново уволнение с предизвестие или обезщетение за това по чл.220 и 221, ал.1.

Решението за възстановяване на работа не задължава възстановения работник или служител да се върне и да заеме предишната си работа. Той има само право да стори това. Би могъл да я заеме, като се яви на работа в двуседмичен срок, освен ако няма уважителни причини, поради които не може да се яви в този срок.

Искът за обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконно уволнение е всъщност иск за вредите и загубите, които в резултат на уволнението той е претърпял. Изразяват се в брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. Искът е осъдителен, а тежестта на доказване е възложена на ищеца. За да бъде уважен, е необходимо уволнението вече да е признато за незаконно и заповедта за уволнение да е отменена като незаконна. Освен това, необходима предпоставка е работникът или служителят да е останал без работа поради незаконното уволнение, да е започнал по-ниско платена работа или да е бил незаконно преместен на друга по-ниско платена работа.

Искът за обезщетение при незаконно уволнение най-често се съединява с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и/или т. 2. Но дори да е пропуснал да предяви заедно исковете си, работникът или служителят може да предяви този иск самостоятелно в отделно съдебно прозиводство в тригодишен срок от датата на уволнението.

С иска за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или други документи, се цели вписване на правилното и точно основание, твърдяно от работника или служителя. Това вписване би имало значение при постъпването му на друга работа, за обезщетението от работодателя и др. Това е субективно преобразуващо право на работника или служителя, защото с него се цели предизвикването на правна промяна. Искът е конститутивен и със сила на присъдено нещо предписва вписването на новото и правилно основание за уволнение. Тежестта на доказване лежи върху работодателя и вписването се извършва от него, а ако откаже да стори това, работникът или служителят отправя искане към Инспекцията по труда по седалище на работодателя.