15 years lawyer BG

Сподели

Бракът е доброволен и равнопоставен съюз между мъж и жена, сключен при условията и по реда на закона и пораждащ взаимни права и задължения.

Също, както е при сделката, и тук са налице волеизявления, насочени към пораждане на правни последици, но за разлика от нея последните не се определят от страните, а императивно от закона.

Държавният орган, пред когото се сключва брака, е длъжностното лице по гражданско състояние. Без участието на длъжностно лице бракът е невалиден. Но има някои изключения – при пътуване на кораб по море длъжностно лице по ГС е капитанът, а при брак между военнослужещи или между цивилни, съпровождащи войската, длъжностно лице може да бъде военнослужещ, определен от командването. При сключване на брак между българи в чужбина въпросната функция се изпълнява от консулите и посланиците.

При сключване на брак се подписва акт за гражданско състояние, който съдържа определени реквизити и се подписва от двамата бракосъчетани, двама свидетели и длъжностното лице. Този акт, за разлика от актовете за раждане и смърт, е вид акт за гражданско състояние с конститутивно действие.

Вследствие на сключения брак възникват лични и имуществени отношения между съпрузите. Задължения, спадащи към личните отношения в брака, са задължението на съпрузите за съвместно живеене, освен когато се налага поради важни причини, и задължение за грижи за семейството и децата с цел осигуряване на неговото благополучие. Законът изисква равно полагане на усилия според възможностите на всеки от съпрузите.

В българското право съществуват три режима на имуществени отношения между съпрузите, като приложим във всеки конкретен случай е този режим, който съпрузите изберат. Това са режим на съпружеска имуществена общност, режим на разделност и договорен режим.

Режимът на съпружеска имуществена общност се прилага в случаите, когато съпрузите не са определили изрично друг режим на имуществени отношения, т.е. този режим се предполага и прилага при липса на избор. Прилага се още и по отношение на непълнолетни и ограничено запретени. Всеки режим на имуществени отношения може да бъде променян по време на брака. При този режим на имуществените отношения вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Разпореждането с общите вещи става съвместно от двамата съпрузи. Това е една принудителна съсобственост, защото възниква по силата на закона, а не по съгласие на страните. Останалите субективни права (вземания) са извън съпружеската имуществена общност. Съвместният принос на съпрузите се изразява във влагане на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството.

В имуществената общност на съпрузите не се включват вещите, които служат за обикновено ползване на единия съпруг, както и онези, служещи за упражняване на професията, като законът не се интересува от приноса за придобиването им.

Съпружеската имуществена общност се прекратява при смърт, развод, унищожаване, както и по съдебен ред по време на брака, ако важни причини налагат това, а при хипотезата на фактическа раздяла – когато реално вече няма съвместен принос.

Режимът на имуществена разделност предполага придобитото „на името” на всеки от съпрузите през време на брака имущество да е негово лично притежание, както го определя законът. При предоставяне за иползване на една вещ от единия съпруг на другия и при липсата на каквато и да била уговорка последният дължи само плодовете, които са налице към датата на писменото им поискване.

Брачният режим на имуществена общност предостява възможност на страните да правят всякакви уговорки, свързани с имуществените си отношения, съобразно принципа на договорната свобода. Брачните договори се вписват служебно от длъжностното лице след уведомление от общината или кметството относно съхранения в регистъра му акт за сключен граждански брак.

Брачният договор се сключва лично, в писмена форма и с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Той може да бъде развален по реда на чл. 87 от ЗЗД, ако това не противоречи на правните принципи и добрите нрави. Развалянето ще има действие само за в бъдеще.