15 years lawyer BG

Сподели

Титулярите на правата по облигационното отношение могат да се сменят на различни основания. Те могат да се сменят по силата на закона или по силата на договор.

Цесията е правно уредена в чл. 99-100 от ЗЗД и е договор, с който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. Тя, както всеки друг договор, трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите. Договорът е каузален и валидността му зависи от наличността на неговото основание. Ако липсва правно основание или основанието й е противно на закона, цесията е нищожна. Цесията е неформален договор. За да породи правни действия, не е необходимо съгласието между страните да е облечено в някаква форма. Формата е необходима не като условие за действителност, а за доказване. Но има случай, когато за валидността на цесията трябва да бъде спазена форма – напр. когато се прехвърля вземане с дарствена цел, трябва да бъде спазена формата, установена за дарението.

Страни по договора за цесия са цедент (лицето, което прехвърля вземането си) и цесионер (лицето, на което се отстъпва вземането). Длъжникът не участва в цесионния договор. В едни случаи може да се цели да се изпълни едно задължение (solvendi causае), а в други случаи дарствено ( donandi causae).

Предмет на цесията могат да бъдат не само вземания, но и права. Могат да бъдат цедирани само вземанията и правата, които са прехвърлими. Могат да се цедират и права върху нематериални блага, както и спорни права, т.е. такива, които са висящи пред съд. Не се цедират неимуществените права и тези, свързани с личността на цедента (напр. вземания за личен превоз). Не подлежи на цесия, например, и вещното право на ползване, което е ненаследимо и непрехвърлимо.

Съглaсно чл. 99 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор, заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Заложените вещи обаче няма да могат да бъдат предадени на цесионера без изрично съгласие на длъжника. На цесионера могат да се правят всички възражения, които длъжникът е могъл да прави на цедента. За да бъде обезпечен срещу тези възражения, цесионерът може да иска от цедирания длъжник да приеме цесията. Тогава последният няма да може да противопоставя на цесионера никакви възражения. Според чл. 103, ал. 3 от ЗЗД, в този случай длъжникът няма да може да прихваща задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.

Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цедентът е длъжен да предаде на цесионера документите, които установяват вземането му, стига да се намират у него. Освен това, той трябва да потвърди на цесионера писмено за станалата цесия. Той трябва да даде или да дава при поискване всички сведения относно вземането. Според ал. 4, прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, в който то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

При прехвърляне на обезпечено с ипотека вземане върху цесионера преминава и ипотеката, която го обезпечава, но е необходимо цесията да бъде извършена или с нотариален акт или в писмена форма с нотариално заверено съдържание.

Цесията не може да пречи на онези кредитори на цедента, които са наложили запор на вземантето преди съобщаването й.

Поемането на дълг е уредено в чл. 101 и сл. от ЗЗД. Чл. 101 урежда случая на кумулатовно поемане на дълг. При него към досегашния длъжник се присъединява още един длъжник. Сключва се договор между кредитора и третото лице или между длъжника и третото лице. При втория случай длъжникът има възможност да отмени уговореното в полза на кредитора встъпване в дълг, ако кредиторът не е заявил, че желае да се ползва от уговореното. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят пред кредитора като солидарни длъжници.

Чл. 102 от ЗЗД урежда истинското поемане на дълг – т.нар. „заместване в дълг”. То представлява истинско поемеане на дълг. Тук едно трето лице изцяло замества досегашния длъжник, който се освобождава от дълга. Поемането на дълг не може да съществува обаче без съгласието на кредитора.

Според това, дали длъжникът сам предизвиква освобождаването си от дълг, заместването в дълг бива едностранно или двустранно. При едностранното поемане на дълг кредиторът сключва договора за заместване на стария длъжник с едно трето лице – поемател на дълг, докато при двустранното поемане на дълг длъжникът уговаря с третото лице своето заместване. Това съглашение не може да има действие за кредитора, освен ако той не го одобри. При одобрение съглашението придобива действие за кредитора с обратна сила – от деня на сключването му.

Основанията за поемане на дълг могат да бъдат различни, но във всеки случай те са свързани с вътрешните отношения между длъжника и третото лице.

Заместващият длъжник може да прави на кредитора всички възражения, произтичащи от дълга, освен личните възражения на стария длъжник (да иска унищожаване на договора), както и възраженията, които би почерпил от собствените си вътрешни отношения със стария длъжник ( поел е дълга на стария длъжник, понеже смята, че има да му дължи). Поемането на дълг е абстрактна сделка. Тя е откъсната от основанието, с оглед на което новия длъжник е поел дълга от стария. Затова е действителна и тогава, когато липсва основание в отношенията между новия и стария длъжник.

Кредиторът може да претендира изпълнение вече само от новия длъжник. Той не запазва поръчителствата, които са обезпечавали дълга на стария, нито заложните права и ипотеките, ако те са били уговорени от трети лица, освен ако поръчителят или собственикът на заложената вещ или ипотекирания имот са се съгласили те да служат за гаранция на дълга на новия длъжник. Но, ако обезпеченията – залози и ипотеки – са дадени от замествания длъжник, той от лично задължен се превръща в реално задължен и отговаря за дълга само със заложената си вещ или ипотекирания имот.