15 years lawyer BG

Сподели

По-често се срещат вещните (реалните) обезпечения. Те са предпочитани, тъй като дават най-голяма сигурност на кредитора. При тях една вещ или едно имуществено право се отрежда като специална гаранцция за изпълнението на дълга. Това са залогът и ипотеката.

Правната уредба на залога е в чл. 149 и чл. 156-165 от ЗЗД. При залога една движима вещ или вземане се предназначава за гаранция на кредитора, така че той да може да се удовлетвори по предпочитание от цената й, добита при нейната принудителна продан.

Залогът се учредява върху движими вещи чрез договор или по разпореждане на закона. Договорът за залог е неформален договор. Страните по него трябва да се споразумеят, че кредиторът ще може да се удовлетвори с предпочитание за вземането си от цената на една движима вещ. Предвидената в чл. 156, ал 2 от ЗЗД форма не е изискване като условие за валидност на договора за залог. Тя е нужна, за да може заложеното право да бъде противопоствяно на трети лица. Договорът ще бъде формален, когато има за предмет въздухоплавателно средство. Тъй като договорът за залог е реален договор, предаването на заложената вещ е елемен от фактическия му състав. Липсата на предаване не прави договора недействителен, а с незавършен фактически състав.

Когато заложното право възниква без предаване на заложената вещ, говорим за особени залози. Съгласно чл. 311 от ТЗ и чл. 8 от ЗОЗ, залогодателят има право да запази държането на заложената вещ. Той може да извършва действия на разпореждане със заложеното имущество. Често особеният залог е разновидност на търговкия залог, но за разлика от втория, залогодател може да бъде не само търговец, но и лице по чл. 2 от ТЗ, което няма качеството на търговец. Съгласно ЗОЗ е необходимо неговото вписване в централния регистър на особените залози. Действието на вписването не е конститутивен елемент при сключване на договора за особения залог, но дава възможност на кредитора да се противопостви на трети лица, придобили права върху заложеното имущество. Съгласно чл. 303, ал. 3 от ЗОЗ, предметите на залога могат да са заместими, т.е. предмет на залога могат да бъдат и родово определени вещи. Освен това, при условията на чл. 32, ал. 3 от ЗОЗ, кредиторът може да се разпореди със заложеното имущество и извънсъдебно.

Заложното право води като последица ред права за залогоприемателя. Той може да държи вещта. Държането може да се извърши, както лично, така и чрез трето лице. Той може да държи вещта, докато обезпеченото вземане бъде погасено изцяло. Ако бъде лишен от възможността да държи вещта, той може да иска на основание на своя залог връщането й от лицето, у което тя се намира. А тъй като заложното право има абсолютен характер, то може да бъде противопоставяно не само на длъжника, но и на трето лице. Залогоприемателят разполага с иска по чл. 76 от ЗЗД. Ако бъде лишен от фактическата власт, залогоприемателят може да иска вещта от лицето, у което тя се намира, с петиторен иск по чл. 157, ал. 3 от ЗЗД, доколкото заложното право не е погасено. Този иск може да се предяви включително и срещу залогодателя, като последният трябва да одобри предложението по чл. 159 от ЗЗД, че щом вещта се държи от него, тя е върната доброволно. Но практическото положение на чл. 157, ал. 3 е ограничено от чл. 78 от ЗЗД – заложният кредитор не може да противопостави правото си на трето добросъвестно лице, което е придобило вещта възмездно.

И най-същественото право на залогодателя е да се удовлетвори от цената на заложената вещ по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник.

За залогоприемателя възникват и задължения. Такова е задължението да пази вещта като добър стопанин. Той дължи плодовете от нея и трябва да я върне, след като заложното му право се погаси.

При ипотеката за гаранция на кредитора служи недвижим имот. Той има право да бъде удовлетворен по предпочитание от цената, която ипотекираният имот ще добие при публична продан.