15 years lawyer BG

Сподели

Компенсацията е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Необходима е идентичност на субектите по двете задължения, както и еднородност и заместимост на двата насрещни дълга. Прихващането е способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане на насрещно вземане, което длъжникът има към своя кредитор. Ако двете вземания имат еднакъв размер, ще е налице пълно погасяване, а ако нямат – частично погасяване.

Нормативната й уредба се намира в чл. 103-105 от ЗЗД. Според чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението.

По същество с компенсацията се избягва двойно заплащане и е гаранция за всеки един от насрещните кредитори. Насрещното вземане на компенсиращия (активно вземане) трябва да е изискуемо и действително. Освен това, е нужно двете вземания да са ликвидни, т.е. безспорно установени по основание и размер.

Компенсацията се извършва с едностранно волеизявление на един от двамата длъжници. То трябва да бъде отправено до насрещния длъжник. Това изявление по своето правно същество е едностранна правна сделка, която не се нуждае от форма. Направеното изявление не може да бъде оттеглено, защото неговите ефекти вече са настъпили. Представлява упражняване на едно погасително субективно право.

Виновно неизпълнение на договорни задължения не прекратява облигационното отношение. При двустранните договори и двете страни са и кредитор, и длъжник едно спрямо друго. Когато едната страна не изпълни своето задължение, в полза на изправната страна се предоставя на разположение способ за разкъсване на облигационната връзка. В чл. 87 и 88 от ЗЗД са определени предпоставките, при които тя може да развали двустранния договор, да се освободи от обвързаността си към неизправната страна.

На първо място, за да бъде развален един договор, трябва да е налице неизпълнение в различните му правни форми – пълно неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното и частично изпълнение. Освен това, то трябва да е виновно, като съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗЗД вината се предполага. Кредиторът трябва да бъде изправен. Изправна страна е тази, която е изпълнила задължението си или тя е този контрахент, който е бил готов да изпълни. Във втория случай трябва да е предложила изпълнение на своето задължение и да е била готова да го изпълни срещу насрещното изпълнение. Изправна е и страната, която е оказала своето съдействие за осъществяване на престацията. Ако страната не е изпълнила това, тя изпада в забава и не може да упражни правото на разваляне.

Възможно е и двете страни да са в неизпълнение. Тогава всяка една от двете еднакво неизправни страни може да поиска разваляне на двустранния договор. Той ще се развали в обща вреда и полза. Никоя от страните няма да може да иска обезщетение от другата заради неизпълнението й.

До момента на разваляне на договора облигационното отноешение продължава да съществува и неизпълнението няма да доведе до неговото отпадане. До този момент всяка от страните може да изпълни задължението си и с това да си възвърне качеството на изправна страна.

Едностранно изявление за разваляне е това изявление на изправната страна по договора, което тя отправя на неизправния си контрахент, за да му заяви, че смята вече или ще смята в бъдеще сключения между тях договор за развален. По своята правна същност то представлява едно субективно потестативно право.

Едностранното изявление може да бъде условно и безусловно. Изявлението за условно разваляне е изявление на кредитора, че той ще смята договора за развален и има прекратяващо действие по отношение на неизпълнения договор, само ако е съпроводено с една покана до неизправния длъжник да изпълни задължението си в определен от кредитора подхоящ срок. Ако изпълнението не последва в определения срок, договорът се счита развален.

Изявлението за безусловно разваляне е това изявление на кредитора до неизправната страна, с което последният е уведомен, че кредиторът вече смята договора за развален. То може да се прави само в случаите по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. – ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти , ако поради забава на длъжника то е станало безполезно (необходимо е кредиторът да установи при спор, че наистина той няма полза от забавеното изпълнение; между забавата и отпадналия интерес трябва да има причинна зависимост) или ако задължението е трябвало да се изпълни незабавно в уговореното време (фикс-сделки).

Съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, развалянето на договорите, с които се прехвърлят, признават, учредяват или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако е настъпила частична невъзможност за изпълнение, за която длъжникът не е отговорен, за да могат да бъдат преценени от съда справедливите интереси на страните.

Предявяващият иск за разваляне трябва да докаже иска си. Той трябва да докаже наличността на договора, своето изпълнение или готовност за изпълнение. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил. Съгласно чл. 87,ал. 3, изр. 2 от ЗЗД, съдът може да даде срок, ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса.

Развалянето натсъпва с обратно действие с влизането в сила на решението . То има обратно действие, освен при договорите с продължително или периодично изпълнение. Следва страните да си възвърнат престациите, които са си разменили, за да бъде възстановено преддоговорното състояние. Това възвръщане се дължи по чл. 55, ал. 1, според който всеки, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Искът е конститутивен и постановеното по него решение има конститутивно действие.