15 years lawyer BG

Сподели

Изпълнението на договора е доброволно осъществяване на дължимия резултат. Изпълнението на парично задължение се нарича плащане. С изпълнението длъжникът се освобождава от задължението си. То се погасява.

Основните начала, върху които се гради институтът на изпълнението, са принципът на точното изпълнение, установен в чл. 79 ЗЗД, и принципът на добросъвестното изпълнение, прокламиран в чл. 63 ЗЗД. Задължението трябва да бъде извършено с грижата на добрия стопанин, освен когато законът изисква друга по-висока грижа. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да поиска реално изпълнение, заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение вместо изпълнение, когато е загубил интерес. Ако кредиторът обаче неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не може да изпълни, то той изпада в забава. Това гласи чл. 95 ЗЗД.

Поначало задължението за изпълнение тежи върху длъжника, но изпълнението може да бъде направено и от трето лице, въпреки волята на кредитора, освен ако задължението е за лична и незаместима престация (чл. 73 ЗЗД).

Направеното на кредитора изпълнение осъществява дължимия резултат, само ако кредиторът е способен да получи такова. В противен случай изпълнението не погасява дълга, освен ако не бъде потвърдено от представител на неспособния или самия неспособен, след като е станал способен, както и в случаите, когато престираното е отишло в негова полза.

Невалидно ще бъде изпълнение, макар и направено на способния кредитор, когато е наложен запор върху вземането му у длъжника. На длъжника се изпраща запорно съобщение, с което му се запрещава да плати на кредитора, като едновременно с това трябва да плати на съдебния изпълнител това, което признава, че дължи.

Възможни са даване вместо изпълнение и частично изпълнение. В първия случай е налице престиране на нещо, различно от дължимото, със съгласието на кредитора. Необходимо е престираното да е адекватно на дължимото. Даването вместо изпълнение е всъщност един сложен смесен договор, което личи от изискването кредиторът да се съгласи да приеме „другото” вместо дължимото по договора.

Частично е изпълнението, когато не е престирано всичко. Това понякога се налага от естеството на задължението или това са задължения за повтарящи се престации, както и при задължения за последователни доставки. Няма частично изпълнение, ако непрестираната част е незначителна. Други основания за частично изпълнение са налице, когато е установено такова по волята на страните и в случаите на разпореждане на закона, когато, с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства, съдът на основание чл. 191 ГПК може да разсрочи изпълнението на задължението. Частично изпълнение се осъществява и по предпочитане на кредитора. Но той не може да откаже да получи цялата му предлагана перстация, тъй като по този начин би изпаднал в забава.

Точното изпълнение означава не само осъществяване на дължимия резултат, но и неговото своевременно осъществяване. Падежът е този момент, който е определен за осъществяване на дължимия резултат. Ако не се изпълни в този момент, изпълнението е закъсняло.

Задължението става изискуемо веднага с възникването му (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Следователно, правилото е, че, когато се дължи без срок, се дължи веднага. Длъжникът винаги може да изпълни безсрочно задължение, но не е длъжен да стори това. При тези условия длъжникът ще изпадне в забава, след като бъде поканен от креитора.