15 years lawyer BG

Сподели

Договорът за наем е договор, по силата на който наемодател се задължава да предостави за временно ползване на наемателя свой имот, а наемателят – да плаща в срок, точно фиксиран в договора, наем и раходите, свързани с ползването на имота. Той е двустранен и възмезден. Предмет на договора може да бъде, както недвижим имот, така и движима вещ. Могат да се наемат помещения за живеене, за стопанска и административна дейност, земи (в регулация и извън регулация) и др. Страни могат да бъдат, както физически, така и юридически лица. За двете страни възникват едновременно права и задължения.

Основните и необходими съставки на договора за наем са определянето на предмета на договора и възнаграждението, което ще се плаща за ползването на имота. Без тях няма сключен договор.

При прекратяване на договорните отношения наемателят трябва да предаде имота на собственика, вместо просто да го изостави, защото във втория случай поема риска за настъпване на повреди вследсвие от възможен безстопанствен период.

Срокът на договора се уговаря между страните. Ако договорът е безсрочен, всяка от тях може да прекрати договорните отношения с предизвестие от един месец. Договорът може да бъде прекратен преждевременно от всяка от страните при неспазване клаузите му от другата страна. Договорът за наем е неформален договор. Той може да се сключи и в устна форма, но за по-голяма сигурност на страните писмената форма е препоръчителна, защото тя има доказателствена сила. Той не може да бъде сключен за повече от десет години, освен ако е търговка сделка. Ако след изтичане на наемния срок, използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.

С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение (чл. 342, ал. 1). Това е обикновеният лизинг. Това определение не се различава от определението за наем. Договорът за лизинг е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. Предмет на договора по начало са непотребими вещи. Няма ограничения по отношение на срока, каквито има при наема.

Финансовият лизинг е договор, с който лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице, при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.

При лизинга е възможно собствеността да премине върху лизингополучателя. Такава възможност при договора за наем няма. Лизингополучателят има потестативното право да изкупи вещта. Освен това, при лизинга всички разноски са за сметка на лизингополучателя и обикновено рискът от случайно погиване е превиден именно за него.

При прекратяване на договора за лизинг не важат правилата за мълчаливото прекратяване. Не може да се прекрати и с едностранно писмено предизвестие, защото по принцип лизингът е срочен договор.