15 years lawyer BG

Сподели

С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено (чл. 250 от ЗЗД).

Влогоприемателят не може да използва дадените на влог вещи, дори те да са заместими или ще дължи възнаграждение за ползването и ще отговаря по чл. 244, ал. 3 от ЗЗД. Влогоприемателят е длъжен да положи грижата на добрия стопанин при пазене на поверените му вещи. Влогодателят, от своя страна, трябва да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, когато те са необходими и неотложни, а ако влогът е безвъзмезден, дължи и обикновените разноски.

Когато не е уговорен срок за влога, влогоприемателят може да се освободи от него, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта. Ако последният не го направи в дадения му срок, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. Договорът за влог е безвъзмезден договор, но е възможно да се се уговори възнаграждение и по този начин става възмезден. Когато договорът е безвъзмезден, той е едностранен, а ако е възмезден – двустранен от самото си сключване. Той е неформален договор, а негов предмет са винаги движими вещи.