15 years lawyer BG

Сподели

Легалната дефиниция на договора е дадена в чл. 8 от ЗЗД, според който договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Договорите могат да бъдат възмездни или безвъзмездни, едностранни, двустранни или многостранни, комутативни или алеаторни (само двустранните договори), консенсуални, формални или реални, главни или акцесорни, ненаименовани (всички договори извън изчерпателно изброените в особената част на ЗЗД), договори за управление и договори на разпореждане.

За да се изпълни фактическият състав на договора, необходимо е волеизявлението на едната страна да се срещне и покрие по съдържание с волеизявлението на другата страна. Механизмът на сключване на договора е уреден в разпоредбите на чл. 13-14 от ЗЗД, а във връзка с правните последици – съответно с разпоредбите на чл. 24-25 от ЗЗД. За да бъде сключен един договор, трябва да бъде направено предложение, наричано оферта. По същество то е покана за сключване на договор и е едностранно волеизявление. Има обвързваща сила. Съществени елементи, които трябва да съдържа, са предмет и цена. Тази страна, която е направила предложението, се означава като предложител или оферент. Адресатът на предложението може да го приеме или отхвърли. В първият случай е налице съгласие и договорът е сключен.

Приемането не трябва да оставя никакво съмнение относно окончателното решение да се сключи дадения договор. Освен това, няма приемане, ако то става с резерви и съдържа насрещни условия. Когато договорът се сключва между присъсътващи, офертата губи силата си, ако не бъде приета незабавно. За присъстващи се считат и лица, които преговарят по телефона. Изявлението за приемане може да бъде изрично и мълчаливо. В гражданското право, в частност облигационното, мълчанието е знак на несъгласие. Само в две хипотези то се третира като съгласие : при договори при общи условия, уредени в чл. 16 от ЗЗД и при продажба на вещи с уговорка за опитване или преглеждане. В тази връзка, за разлика от гражданското право, в търговското право в чл. 292, ал. 1 от ТЗ е установено, че мълчанието е равнозначно на премане на офертата, ако тя е отправена до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения и ако тя не е била отхвърлена веднага от него.

При сключване на договори между присъстващи, съгласието е постигнато в момента, в който предложението се приеме. При сключване на договори между неприсъстващи лица, съгласно чл. 14 от ЗЗД, договорът се смята за сключен в момента, в който приемането достигне до предложителя. Договорът се смята за сключен в мястото, където е било направено предложението.

Тъй като законът сам е предвидил задължителна сила на офертата, то значи, че още в този момент възниква правнорелевантна връзка между страните. Всяка от страните има право да очаква и изисква от другата съответно преддоговорно поведение. Чл. 12 от ЗЗД предписва добросъвестно поведение на страните при воденето на преговори и сключването на договори. Този, който е проявил недобросъвестност, дължи обезщетение за негативните вреди, т.е. за разноските, които е направила другата страна във връзка с проектираната сделка, но не могат да се претендират пропуснати ползи.