15 years lawyer BG

Сподели

Отговорността за вреди има санкционен характер, тъй като законодателят смята, че вредите трябва да бъдат понесени от този, който ги е причинил, като виновно не е изпълнил задължението си. Необходимо е да е налице виновно неизпълнение, което да е противоправно и в в резултат от него да е настъпила вреда.

При договорната отговорност обезщетението обхваща претърпяните загуби и пропуснатите ползи, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, когато те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Но, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Освен това, длъжникът не дължи обезщетение, когато кредиторът е могъл да избегне вредите, като приложи грижата на добър стопанин.

Вредите се поправят по два начина – в брой и в натура.

Освен договорна отговорност, която се проявява в случаите, когато неизпълненият дълг произтича от едно облигационно отношение и длъжникът не осъществи дължимия резултат, отговорността бива и деликтна. При деликтната отговорност деликвентът не е изпълнил общото задължение да не се вреди на друг, което произтича непосредствено от закона. Затова е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45 ЗЗД).

Неустойката е установена предварително с договорно съглашение на страните. Правната й уредба се намира в чл. 92 ЗЗД. Тя има две основни функции – обезпечителна и обезщетителна, като пряката й функция е обезпечителната. Тя обезпечава изпълнението на задължението (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). Тя служи и като обезщетение на вредите от неизпълнението. В отделни случаи, при забавено изпълнение, има и наказателна функция. За да се дължи неустойка, трябва страните да е била уговорена от страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни и длъжникът да е нарушил договора (виновно да не го е изпълнил въобще или да го е изпълнил лошо или със забава).

Неустойката обаче не е предварително определена и неизменна величина на евентуалните вреди на неизпълнението. Тя само открива възможност за кредитора да не доказва вредите си до размера на неустойката. Той може да иска обезщетение и за по-големи вреди. От друга страна, съдът може да намали нейния размер, ако тя е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или е налице неправилно или частично изпълнение.

Неустойка може да се дължи за пълно неизпълнение или за неточно, респ. забавено неизпълнение. А в зависимост от вредите, причинени от неизпълнението, неустойката бива алтернативна – неустойка за забава или кумулативна – за неизпълнение.