15 years lawyer BG

Сподели

Международното двойно данъчно облагане е свързано с прилагането от държавите на т.нар. „универсален принцип”, съобразно който свързват облагането на местните лица със световния им доход и на „териториалния принцип”, според който чуждестранните лица се облагат с данъци за доходите, придобити на съответната територия. В резултат на тази организация на данъчната система от страна на държавите възниква вероятност едно и също лице за един доход или имущество да се обложи за един и същи период в две или повече държави с подобни по вид данъци.

За да бъде избегнато подобно международно двойно данъчно облагане на лицата се вземат мерки на национално и международно ниво. Те са предвидени в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за доходите на физическите лица. Ако липсва разпоредба, възприема се т.нар. кредитен метод, според който доходите от чужбина се събират с доходите от страната и по този начин се определя данък по нашето законодателство.

Възприета в държавите е практика по сключване на договорни спогодби за избягване на двойно данъчно облагане, чието прилагане е приоритетно. Това са международни договори, подчинени на Виенската конвенция за правото на договори. Чрез един такъв договор се разпределят правомощията на държавите за облагане на различни изброени от тях категории доходи или имущества. Държавата е в правото си да прецени, дали правото да бъде упражнено. Субекти на договорите са лица, които са местни за едната или двете договарящи се държави.

Ако лицето по националното законодателство е местно и за двете държави, прилагат се допълнителни критерии, които да определят лицето като местно само за едната от държавите. Такива критерии са обичайното местопребиваване, центърът на жизнени интереси, постоянното жилище и др. Когато се облагат доходи, свързани с определено недвижимо имущество обикновено правомощията се дават на държавата, в която се намира въпросното имущество.