15 years lawyer BG

Сподели

Данъкът върху добавената стойност е субективно право на държавата да получи определена вноска от данъчно задълженото лице, преразпределена чрез бюджета, която представлява плащане. Той е установено по общ начин със закон, безвъзмездно, невъзвръщаемо, непрехвърляемо, повтарящо се или еднократно парично плащане.

Правната му уредба се съдържа в Закона за данък добавена стойност, Правилника за приложение на ЗДДС, Директива №6 СЕО 1977г. за хармонизация на правото на страните-членки във връзка с потребителските данъци и създаване на обща система на ДДС в рамките на ЕС.

Данъкът е косвен /непряк/, републикански, всеобщ, многофазен, некумулативен, пропорционален месечен данък, дължим за всяка възмездна и облагаема доставка на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, извършена от регистрирано лице. Дължи се и при внос на стоки. Той е от категорията на оборотните данъци, защото с него се облага новосъздадена стойност. Представлява установен косвен данък от потребителски тип.

Данъчнозадължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС, независимо от целите и резултатите от нея. Задължено е и всяко лице, което инцидентно извършва вътреобщностна доставка на ново превозно средство.

Характерно за ДДС е, че добавената стойност или новосъздадената стойност не се облага директно на всеки стадий от производството, а данъкът се изчислява върху цялата стойност на всеки етап от реализацията на стоката или услугата и чрез механизма на приспадане на данъчния кредит се постига ефектът на облагане само на добавената стойност. Данъчната тежест се понася от крайния потребител.