15 years lawyer BG

Сподели

В случая когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие и да извършат доброволна делба на съсобствения си имот може да се стигне до съдебна делба. Съдебната делба е особено исково конститутивно производство в което се установява и принудително осъществява потестативното право на делба като имуществената общност се прекратява.

При наличието на съсобственост върху даден имот много често се налага да бъде извършена делба между съсобствениците. В зависимост от това какъв вид имущество подлежи на подялба и по какъв ред става разпределянето му между съсобствениците, се разграничават следните видове делба:

І. Делба на наследство – характерно за нея е:

1/прекратява имуществената общност и създава на нейно място отделни имущ права на сънаследниците върху реално определени обекти;

2/може да бъде поискана от всеки сънаследник (от заветник – не);

3/няма давност – няма предвиден срок за нея, може да бъде искана по всяко време ;

4/ трябва да участват всички наследници.

Видове делба на наследство: доброволна и съдебна; пълна и частична;

II. Доброволна делба – представлява договор между съсобствениците, с който те постигат съгласие помежду си относно разпределението и частта на общото имущество.

Форма на доброволната делба – за да бъде валидна, законодателят е предвидил изискване договорът да бъде писмен с нотариална заверка на подписите (освен за дв. вещи до 50лв). Делбата се счита извършена в момента, в който подписите бъдат нотариално удостоверени.

Доброволната делба може да бъде постигната и в хода на съдебното производство – няма пречка да бъде във формата на съдебна споготба.

III. Делба, извършена от наследодателя приживе – съществуват два начина: с дарение или със завещание.

1. Делба-дарение: този вид делба отново следва да бъде направен под формата на договор между наследодателя и неговите наследници, с който той приживе и безвъзмездно прехвърля имуществото си, като го разпределя между наследниците. Правната уредба на този вид делба се съдържа в ЗЗД (прилагат се разпоредбите, регламентиращи договора за дарение).

Форма на делбата:

Ако предмет на договора са недв. имоти, се изисква делбата да бъде обективирана в нотариален акт;

Когато се даряват движими вещи – писмена форма с нотариално заверени подписи или с предаване.

Дарението става задължително приживе на наследодателя – то придобива сила от деня на изричното му приемане от всички наследници без изключения. По този начин те стават собственици и в бъдеше нямат право да искат нова делба след смъртта му.

Дарението обаче не може да има за свой предмет бъдещо имущество.

Съществува обаче предвидена възможност за дарителя с изрична уговорка да запази правото си да ползва дареното имущество приживе.

2.Делба-завещание: за този вид подялба се прилагат правилата на завещанието- делбата произвежда своето действие след смъртта на наследодателя. Делбата – завещание е едностранен акт, като тук не се изисква приемането от страна на наследниците.

IV. Съдебна делба –подробна правна уредба на този вид делба се съдържа в ГПК.

До съдебна делба се стига Когато няколко собственика на един недвижим имот искат да го поделят помежду си, но не могат да се разберат как да стане това. Поводи за съдебна делба са най-често случаите на общи наследствени имоти, както и прекратяването на съпружеска имуществена общност, но съдебна делба може да се извърши във всички случаи на обща собственост, например разделяне на имоти, придобити чрез общ бизнес. Съдебна делба се допуска също и за ликвидиране на общо право на строеж или надстрояване и пристрояване.

Съдебната делба е едно особено исково производство. По реда на това производство се осъществява принудителна подялба на общата собственост, като арбитър между страните става съдът. Правото на делба принадлежи на всеки съсобственик, независимо от размера на дела му. Това право не се погасява по давност. По силата на правото на делба съсобствеността върху имуществото се прекратява спрямо всички собственици.

Особености на Съдебната Делба

За допускане на съдебната делба се предявява иск пред районен съд, като производството за извършване на съдебна делба е двуфазно.

Първата фаза е за установяване на правото на делба, т. е. допускане на делбата.

Във втората фаза се осъществява самата делба и се разрешават споровете между съделителите.

Страни в съдебната делба трябва да бъдат всички участници в имуществената общност, предмет на подялбата. Другарството е задължително и ако някой от съсобствениците не участва, то извършената делба е недействителна За участието на всички съделители съдът е длъжен да следи служебно.

Всеки от съсобствениците има двойно правно качество по делото, независимо от формалната роля, която заема; т.е. всеки за своята част е ищец, а за частите на другите – ответник. Това се отразява върху отговорността на всеки съделител за заплащането на разноските в производството – размерът на задълженията е съответен на размера на дела.

Производството по делба е дълго и сложно, като може да има и други усложнения:

съделителите могат да предявяват осъдителни искове помежду си във връзка с вземания, произтичащи от съсобствеността (напр. за добиви, подобрения и др.)

може да бъде направено искане за възлагане на неподеляем жилищен имот.

Фази на съдебната делба

Първата фаза на съдебната делба е фазата по нейното допускане.

Производството задължително започва с писмена молба до съда (по общите изисквания), към която се прилагат различни документи в зависимост от характера на съсобствеността, (напр. за наследство – удостоверение за смъртта на наследодателя и за това кои са неговите наследници).

В първото заседание всеки от съделителите може да оспори правото на някой от другите съделители да участва в делбата, размера па неговия дял или принадлежността на някой от имотите към имуществената общност. Това са трите въпроса, по които във втората фаза не може да се спори, защото в края на първата фаза с решението за допускане на делбата те се решават със сила на пресъдено нещо. Относно доказателствата, допустими в този стадий на делбата не са предвидени законови ограничения.

Първата фаза на съдебната делба винаги завършва с решение, в което съдът задължително се произнася по 3 въпроса:

между кои лица е допусната делбата.

относно кои имоти се допуска делба и

при какви дялове трябва да се извърши подялбата. Тези 3 въпроса не могат да се пререшават. 

Втората задължителна фаза е фазата по извършване на самата съдебна делба.

Тази фаза представлява своеобразно изпълнение на Решението по допускане на делбата от първата фаза.Освен това втората фаза може да бъде използвана и за да се разрешат споровете между съделителите по т.нар. „сметки помежду им”. Чрез предявяване на споровете с искането за делба всъщност се стига до обективно съединяване на иска за подялба на общото имущество с осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни права и задължения, възникнали по повод на съсобствеността помежду им.

Едновременно с решаването на тези въпроси във втората фаза съдът започва процесуални действия, целящи да се осъществи подялбата. Това става чрез образуване на дялове и разпределянето им като обекти на изключителна собственост на съответния съделител чрез разделителен протокол. Другият начин за делба е тегленето на жребий.

След тегленето на жребия или от деня, когато е влязъл в сила разделителния протокол (когато той определя носителите на дяловете) настъпват вещноправните последици на съдебната делба. В полза на отделните съделители възниква изключително право на собственост върху имотите, включени в техните дялове.