15 years lawyer BG

Сподели

Процесуалното представителство се разглежда като правоотношение и като дейност защото процесуалните правоотношения се реализират чрез процесуално поведение. Процесуалния представител е носител на собствени лични права и задължения спрямо правораздавателния орган. Процесуалната фигура на представителя в процеса не е самостоятелна защото нейното предназначение е да упражни чуждо право на защита. Представителят в гражданският процес няма качеството на страна.

Пълномощник в процеса може да бъде само лице, което отговаря на изискванията на чл.20 от ГПК с изключение на случаите когато се касае за съдебни адресати. Съгласно чл.32 пълномощник пред съд може да бъде адвокат, родител, детето или съпругът на страната, юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, както и други лица упоменати в закона.

Процесуално представителство е налице, когато вместо страната и от нейно име едно друго лице извършва или приема извършени спрямо страната действия.

Процесуалното представителство е доброволно. Процесуалният представител черпи своята власт от волята на представлявания. Той учредява представителната власт чрез нарочно пълномощно, в което определя нейния обем. За да бъде валидно, упълномощаването трябва да е писмено. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Пълномощникът се легитимира пред съда с писменото пълномощно.Нотариална заверка на пълномощното не е необходима.

Процесуално представителство може да се упражни само спрямо страна в процеса (не и спрямо някой друг участник). Процесуалните действия се отправят до съда, затова той трябва да бъде уведомен, че лицето, което извършва действията, се участва не от свое, а от чуждо име.

Процесуалният представител има собствени права и задължения:

1) Длъжен е да изнася истината пред съда.

2) Може да преупълномощава трети лица.

3) В случай че причини вреди на страната, дължи обезщетение.

4) Не е адресат на актовете, с които се придобиват права и задължения.

5) Специфично задължение е да докаже представителната власт като представи писмено пълномощно.

Упълномощаването не лишава упълномощителя от възможността лично да извърши процесуалното действие, включено в представителната власт. За упълномощителя упълномощаването открива само допълнителна възможност да бъде представлявана и защитавана от друго лице, притежаващо специални знания и умения. Упълномощителят обаче може винаги да се противопостави на действията, извършени от пълномощника, като ги оттегли. Също така упълномощителят винаги да прекрати представителната власт на пълномощника, тъй като тя зависи от неговата воля.

Прекратяване на представителната власт

Прекратяването на представителната власт може да бъде по различни причини:

1.Общи основания за прекратяване на представителната власт, които са приложими във всички случаи, независимо от това как е възникнало представителството. Тези общи основания са уредени от 41 ЗЗД и са следните:

а) при смърт на представителя или на представлявания. Това е така, защото личността и на двамата е от съществено значение в представителното правоотношение. Ако представляваният почине, то тогава представителството се прекратява, тъй като наследниците му може и да не искат да ги представлява лицето “Х” или пък може въобще да не желаят да бъдат представлявани. Ако пък почине представителят, то тогава също представителството се прекратява, тъй като представляваният е изявил своята воля да го представлява точно това определено лице и никое друго (защото напр. има доверие само на него или пък само то притежава определени качества);

б) при юридическите лица прекратяването на представителството става при прекратяване на юридическото лице. Но не във всички случаи при преобразуването на едно юридическо лице, ще има прекратяване на представителството, по което страна е юридическото лице;

в) при поставяне под запрещение на представителя или на представлявания – когато представителят бъде поставен под запрещение, то тогава представителството се прекратява по обясними причини (представителят не може да се грижи за своите си работи, камо ли за работите на представлявания). Когато представляваният бъде поставен под пълно запрещение, то тогава му се назначава настойник и следователно представителната власт отпада. Когато обаче представляваният бъде поставен под ограничено запрещение, представителството не се прекратява;

г) при безвестно отсъствие на лицата – обявеното безвестно отсъствие води до възникване на възможността наследниците за започнат да извършват действия по управление на имотите на обявеното за отсъстващо лице. Представителната власт, учредена от отсъстващ се прекратява, така, както се прекратява и представителната власт, учредена на отсъстващия.

2.Специални основания за прекратяване на представителството, които са свързани с особения начин на възникване на представителната власт:

а) при отказ/оттегляне на представителната власт при упълномощаването;

Отказ от правото на оттегляне на представителната власт е недействителен.

б) при освобождаване от представителна власт при юридическите лица;

в) при осиновяване – при допускането на осиновяване, родителите по произход престават да бъдат упражняват представителна власт. Същото важи и при прекратяване на осиновяването;

г) по отношение на изчезнало или обявеното за безвестно отсъствие лице, ако то се завърне;

д) при настойничеството – когато запрещението бъде отменено или когато се премине от пълно към ограничено запрещение;

е) при навършването на 14 г. от децата – с навършването на тази възраст се прекратява законното представителство на родителите спрямо децата им. Същото важи и когато има решение на съда за лишаване от родителски права.

Източник: БГ Право