15 years lawyer BG

Сподели

Отмяна на влязло в сила решение е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. Тя е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения когато те са неправилни поради някоя от причините изчерпателно изброени в чл.303, ал.1 от ГПК.

Отмяната е самостоятелно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила неправилни съдебни решения. Това не е стадий на типичния исков процес, който вече е приключил, а способ в едно отделно и последващо производство да се преодолеят правните последици на решението, ако присъденото с него не съответства на действителното правно положение. На отмяна подлежат също и влезли в сила определения за прекратяване на делото.

Производство за отмяна на влязло в сила решение не се образува служебно, а само по искане на заинтересуваната страна, обвързана от неизгодното за нея решение или определение.

Основанията за отмяна са посочени изрично и изчерпателно в чл.303 и чл.304 от ГПК и не могат да се тълкуват разширително. Разликата между двата законови текста е, че в хипотезата на чл.303 ГПК отмяна може да се иска от страните по делото, докато в случаите по чл.304 ГПК отмяната защитава трети лица, които в качеството си на необходими другари са, обвързани от съдебното решение, без да са взели участие в делото /например съпруг при спорове за имоти в режим на съпружеска имуществена общност/.

Основанията за отмяна по чл.303 ГПК са:

1. Откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Имат се предвид факти, които са съществували при разглеждането на делото, а не нововъзникнали факти. /Нововъзникналите факти и обстоятелства не са обхванати от силата на пресъдено нещо на решението и са самостоятелно основание за предявяване на нов иск/. Твърдението за съществуване на откритите факти трябва да бъде подкрепено с писмени доказателства. Освен това страната трябва да докаже, че не е знаела за тези факти или, макар да е знаела, не е била в състояние да се снабди със съответния документ.

2. Когато по надлежния ред се установи неистинност на показанията на свидетел, на заключението на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член на състава на съда. Във всички тези случаи се има предвид престъпление /напр. лъжесвидетелстване/, установено по надлежния ред /с присъда на наказателния съд или решение на гражданския съд/, което да е обусловило решението по делото.

3. Когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено.

4. Когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго съдебно решение, което му противоречи – тогава неправилното подлежи на отмяна.

5. Когато страната е била лишена от възможността да вземе участие в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например ответникът не е получил препис от исковата молба и доказателствата/, не е била надлежно представлявана /напр. непълнолетният не е бил представляван от неговия родител/ или не е могла да се яви в съдебно заседание по особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее /напр. внезапно заболяване/.

6. Когато при нарушаване на съответните правила страната е или не е била представлявана от лице по чл.29 от ГПК.

7. Когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Не е допустима отмяна на решение по брачен иск – за развод, унищожаване или признаване несъществуване на брака, с оглед необходимостта от стабилитет на брачните правоотношения.

Производството за отмяна се развива пред ВКС, независимо кой съд е постановил влязлото в сила решение. Молбата трябва да бъде подадена в 3-месечен срок от деня, в който на страната е станало известно основанието за отмяна, но в никакъв случай по-късно от 1 година от възникване на основанието за отмяна. Ако това основание е възникнало преди влизане в сила на съдебното решение /напр. допуснато в хода на процеса нарушаване на съдопроизводствените правила относно правото на участие на страната в процеса/, този 1-годишен срок тече от датата на влизане в сила на решението.

Ако ВКС отмени влязлото в сила решение, не решава спора по същество, а връща делото за ново разглеждане от нов състав на съда, постановил отмененото решение. Само когато се отменя решение поради противоречие с друго решение с идентични страни и предмет, висящността на делото не се възобновява, защото този спор е решен с влязло в сила решение – това, което е послужило като основание за отмяна.

Източник: БГ ПРАВО