15 years lawyer BG

Сподели

Касационното обжалване принадлежи към контролно-отменителния тип съдебно обжалване на съдебните актове. То цели контрол и проверка на обжалваното решение при точно посочените основания в закона посочени от чл.281 ГПК. Предмет на касационно обжалване са въззивните решени, като законът е въвел някои изключения от този принцип.

Касационното обжалване е трети, редовен способ за контрол върху невлезли в сила съдебни решения. То обаче има незадължителен характер. На касационно обжалване подлежат само и единствено невлезли в сила съдебни актове на въззивна инстанция. ВКС е единственият съд, който има касационни функции по граждански дела, които упражнява след като е надлежно сезиран от страните по делото. Касационното производство е само възможна фаза от развитието на процеса. Нейното провеждане зависи от строго регламентирани основания, изброени в чл. 280 от ГПК. В зависимост от тяхното наличие, ВКС приема или отказва да приеме за разглеждане конкретното дело.

Основанията за допускане на едно дело до касационно обжалване са изрично установени от законодателя: Съгласно Чл. 280 от ГПК : На касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществени материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

Решен в противоречие с практиката на ВКС

Решаван противоречиво от съдилищата

От значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото

Касационното производство се образува чрез жалба на касатора, подадена чрез съда, който е постановил въззивното решение в едномесечен срок от връчването му на страната. Посочването на основание за допускане на делото до касация е елемент от редовността на касационната жалба. Освен това касационната жалба трябва да съдържа:

имената и адреса на жалбоподателя;

означение на обжалваното решение;

точно и мотивирано изложение на касационните основания;

в какво се състои искането;

подпис на жалбоподателя.

Касационната жалба задължително се приподписва от адвокат или юрисконсулт /това не е свързано непременно с процесуално представителство пред ВКС, а е само гаранция, че съдържанието на касационната жалба е прецизно формулирано/. Към жалбата трябва да се приложат пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност на жалбоподателя / не е нужно обаче да се удостоверява правоспособността на адвокат или юрисконсулт, нито изобщо да се доказва това им качество/.

Освен основанието за допускане до касационно обжалване, налице следва да бъде и едно или повече от касационните основания по чл. 281 от ГПК – нищожност, недопустимост или неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост на решението, чието обжалване се иска.

Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение.

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова е решението, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран.

Неправилността на решението обхваща: нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост на решението.

Първото основание за касационно обжалване на неправилни решения е противоречието на решението с материалния закон. Понятието закон трябва да се схваща широко. То обхваща всеки източник на правни норми, отнасящи се до частноправни отношения, независимо от неговия вид и ранг, както и към кой клон на правната система той спада.

Проверката дали решението противоречи на закона, става въз основа на фактическите констатации на въззивната инстанция. Ако те са неправилни, безпредметно е да се проверява дали спрямо тях тя е приложила правилно закона.

Неправилното прилагане на закона трябва да е обусловило решението. Такъв е случаят, когато то опорочава правните изводи, върху които решението е изградено.

Второто основание за касационно обжалване на неправилни решения е допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касае се до допуснати от съда нарушения на процесуални норми. Несъобразяването на страните с процесуалния закон не е само по себе си основание за касационно обжалване. Но ако съдът, вместо да отхвърли порочното действие на страната, го взема предвид, той ще допусне нарушение, което е основание за касационно обжалване.

Допуснатото от съда нарушение трябва да е съществено. За да е такова, то трябва да нарушава норма, която е съществена за правилността на решението. Такава е нормата, която законът предвижда като гаранция за правилността на решението, така че нейното нарушаване създава вероятност, че решението е неправилно /например: когато съдът не е призовал страната или нередовно я е призовал; страната се счита нередовно призована, когато призовката е връчена в срок по-малък от 1 седмица от съдебното заседание, независимо, че тя се явява лично, ако не е заявила изрично, че се е подготвила и че няма възражения за неспазване на срока/.

Не са съществени за правилността на решението тия процесуални норми, които преследват други задачи, а не да обезпечат правилността на решението.

За да е налице основание за касационно обжалване на неправилно решение, не е достатъчно нарушената норма да е съществена. Нужно е конкретното нейно нарушение да е съществено, т.е. да е могло да се отрази върху правилността на решението.

Същественото нарушение на съдопроизводствените правила е основание за касационно обжалване само в полза на тая страна, чиито процесуални права са били накърнени. Обжалващият не може да изтъкне като касационно основание непризоваването на насрещната страна.

Необосноваността на решението опорочава фактическите констатации на съда не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при прилагане на правилата на логиката, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията, на данните на науката. Тези грешки неизбежно водят до неистински фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи.

Източник: Документите.ком