15 years lawyer BG

Сподели

Арбитражът е недържавно, доброволно и затова договорно, частно правораздаване. Арбитражното производство е несъдебен исков процес, основан на договор за арбитраж.

Арбитражното споразумение е договор за арбитраж. С него страните възлагат на арбитраж определен възникнал или евентуален спор между тях относно определено частноправно имуществено отношение, което може да бъде предмет на арбитраж.

Арбитражът в правото е форма на разрешаване на спор – алтернатива на съдопроизводството, което разрешаване се осъществява от трето лице – наречено арбитър, овластено от страните по спора с това право. В исторически план, арбитражът предхожда държавното (съдебно) правосъдие, а де факто към този момент арбитражът е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция (у нас такива са, например, въпросите и споровете относно недвижими имущества). Понастоящем арбитражът е изключително приложим във външнотърговските отношения и морското право.

Арбитражът е върхова проява на диспозитивното начало в гражданския процес. Неговата опора е разпоредителната власт на страните относно техните частноправни имуществени правоотношения. Упражнявайки тази власт, те могат сами чрез договор за спогодба да уредят спорното правоотношение, но могат и да възложат на избрано от тях трето лице да разреши вместо тях спора.

За да бъде отнесен един спор до Арбитражния съд, между страните трябва да е сключено арбитражно споразумение (арбитражна клауза), с което страните декларират, че са съгласни евентуален бъдещ спор между тях да бъде решен от арбитражен съд и приемат неговото решение.

За разлика от арбитража ад хок, арбитражната институция се учредява с оглед разрешаването на неограничен брой спорове, които могат да ѝ бъдат възложени в бъдеще. От тази гледна точка тя е постоянно действаща. Тя е недържавно (обществено) арбитражно учреждение, което администрира осъществяването на арбитража по делата, възложени на институцията. Затова тя има органи (председател, президиум, секретариат и др.), както и правилник, който не е нормативен акт. Неговата задължителна сила спрямо страните по спора се крепи на съгласието им да го възложат на институцията, а спрямо арбитрите- на съгласието им да поемат разрешаването на спора от името на институцията.

В РБ арбитражен съд има към Българска търговско-промишлена палата. Друг популярен арбитражен съд е Арбитражния съд за търговски спорове, който се помещава в гр.Бургас.

Опасност представляват арбитражни формирования които прилагат противоправен принцип, възлагащ им компетентност след мълчаливо или пасивно съгласие на ответната страна. Този принцип противоречи на закона /ЗМТА/, където като процедура е изведено изричното съгласие в писмена форма с което да се определи между страните възможността за разглеждане на спора от арбитраж. Тези арбитражи се ползват от правният вакуум на територията на Република България относно липсата на регламентация при създаването на такива формирования, липсата на изисквания за качествата и образованието на арбитрите, липсата на каквато и да е възможност за защита правата на гражданите при тези производства. Следва да се отбележи и опасността, арбитражна клауза да се вмъква в договори по Общи условия, което във всички случаи представлява неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите . От тази празнота се възползват монополни структури, банки , мобилни оператори, дружества за събиране на кредити и откровени лихвари, за да ограничат възможността за защита срещу тях в съдебни производства.

Източник: Арбитраж Уикипедия