15 years lawyer BG

Сподели

Въззивното обжалване представлява редовен способ за атакуване на не влязло в законна сила съдебно решение, което позволява правния спор да бъде разгледан отново по същество от по-горната съдебна инстанция. Въззивното обжалване е редовно средство за защита на заинтересуваната страна срещу нищожно, неправилно или недопустимо първоинстанционно решение. Решенията на районните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред окръжните съдилищ, а решенията на окръжните съдилища в качеството на първа инстанция подлежат на съдебно обжалване пред апелативните съдилища. Въззивното обжалване е едно продължение на дейността на първоинстанционния съд. Въззивната инстанция продължава разглеждането на спора, като въззивната дейност се наслагва върху първоинстанционната. Тя има за предмет решаването на материалноправния спор. Въззивният съд прави собствени правни и фактически изводи по същество на спора.Той достига до свое собствено решение, което може да съвпада или не с решението на първата инстанция. Предмет на въззивното производство е спорното материално правоотношение и проверката на първоинстанционното решение. Посочените два предмета на въззивното производство са тясно свързани в общата цел да се постигне постановяване на безпорочно съдебно решение. В сегашния ГПК законодателят не е предвидил изрични основания за отмяна на неправилното решение, нито основания за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, когато решението е отменено като неправилно, включително и когато в първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилност на решението. Запазиха се в кодекса разпоредбите относно обжалване на нищожните и недопустимите решения. Съгласно заложения от законодателя нов принцип на концентрационното начало във въззивното производство не могат да се представят доказателства и да се изтъкват факти, ако това е могло да стане в срока на предходната инстанция. Трябва да съществуват обективни причини, които са възпрепятствали страната да представи в срок новите доказателства или да научи навреме за тях за да ги предостави на съда. Съгласно чл.260 от ГПК във въззивното производство могат да се представят само нови доказателства и да се изтъкват нововъзникнали и новонастъпили факти. Въззивният съд може да разпита свидетели и вещи лица само ако сметне за необходимо да ги разпита непосредствено. В противен случай разглежда събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства въз основа на протоколите от съдебните заседания. Компетентността на въззивния съд е в зависимот от порока на решението. Когато решението е нищожно въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. Въззивният съд е длъжен да направи проверка за валидността на решението, включително и когато във възивната жалба не се прави оплакване за нищожност на решението. Забраната за влошаване положението на жалбоподателя не важи при обявяване на нищожността на решението. Ако решението е недопустимо въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за прекратяване е неподсъдност на спора, делото се препраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районен съд. В случай, че страната е обжалвала само част от решението, въззивният съд не може да проверява допустимостта и на необжалваната част. Съдът трябва да провери дали решението е валидно, след това допустимо и накрая дали е правилно. Когато въззивния съд сметне, че обжалваното решение е валидно и допустимо, той пристъпва към изграждане на собственото си становище по същество на материалноправния спор. При решаването на спора, въззивният съд прилага императивните разпоредби на материалния закон и проверява законосъобразността само на посочените в в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. Съдът изгражда собствено становище за спора, което съпоставя с решението на първата инстанция. Ако неговото становище съвпада с решението на първата инстанция, въззивният съд потвърждава първонстинционното решение и не постановява отделен диспозитив по материалноправния спор. Ако становището на въззивния съд е различно от това на първата инстанция, въззивният съд отменя изцяло или от части обжалваното съдебно решение.