15 years lawyer BG

Сподели

Правоспособността на физическото лице е признато и гарантирано от закона качество, годност на едно лице да бъде носител на права и задължения. Началото на правоспособността е от момента на раждането. Краят на правоспособността настъпва със смъртта на физическото лице. Дееспособността е годността на едно лице да извършва правомерни правни действия, с които да поема, изменя, прекратява или погасява субективни права.

Правоспособност на физическите лица

Правоспособността е една от основните категории в правото и съдържанието и е определено от закона. Чл. 1 от ЗЛС гласи: “Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения”. Под “всяко лице” се разбира всяко живо човешко същество, независимо от това дали е пълноценно физически и умствено и дали има недостатъци. Началото на правоспособността е определено “от момента на раждането”, без значение колко трае живота на новороденото.

Краят на правоспособността настъпва само и единствено със смъртта на физическото лице. Това не е изрично уредено в закона, но се подразбира, тъй като починалият вече не може да бъде носител на права и задължения. Българското законодателство не урежда т. нар „гражданска смърт” – т. е не е възможно на дадено физическо лице да бъдат отнети изцяло неговите граждански права и задължения.

Дееспособност на физическите лица

Дееспособността е годността на едно лице лично да извършва правни действия, чрез които да се пораждат, съхраняват, изменят, погасяват или прекратяват права и задължения. Дееспособността е в определено взаимоотношение с правоспособността, но двете понятия не се припокриват. Дееспособността може да възникне само за правоспособни лица и се упражнява само в границите на правоспособността. След като възникне, дееспособността (за разлика от правоспособността) може да бъде напълно отнета при определени условия – например наличие на душевна болест. Тогава правоспособността на лицето се упражнява чрез действията на други физически лица.

Дееспособността се опира на определена степен на умствена и духовна зрялост. Тя предпоставя достигането на определена зрялост на съзнанието и волята на лицето, при която то може да разбира естеството и значението на действията си и да предвиди техните последици, като схване предписанията на правната норма. Нашето законодателство е възприело принципа за постепенно възникване на дееспособността. Поради тази причина могат да се разграничат три групи в нейното развитие: до 14-годишна възраст период на малолетие, когато лицата са напълно недееспособни; от 14 до 18-годишна възраст период на непълнолетие, когато лицата са ограничено дееспособни и пълнолетие, което настъпва след 18-годишна възраст, когато настъпва пълната дееспособност.

Източник: Уикипедия