15 years lawyer BG

Сподели

Производството за поставяне под запрещение е исково, за разлика от производството за обявяване на безвестно отсъствие или смърт, което е охранително. Предпоставките за поставяне под запрещение са да е налице болестно състояние на лицето, което засяга неговата психика. Законът за лицата и семейството сочи две групи заболявания: слабоумие или придобити психически заболявания: психопатии, шизофрении, неврози и др.

Българската правна система приема като формално-правен критерий възрастта при придобиване на дееспособност от лицата. Понякога обаче се получава така, че лица, които макар да са навършили пълнолетие, не притежават необходимата психо-физиологична зрялост, за да им бъде призната дееспособността.

Поради тези съображения е предвиден институтът на поставянето под запрещение (5 ЗЛС и 257, 277 ГПК). Нормите, които уреждат този институт са императивни, тъй като тази мярка е много радикална и се използва в краен случай.

Производството по поставяне под запрещение е исково, защото степента на засягане на правната сфера на лицата, поставени под запрещение е много по-голяма. Компетентен съд по това производство е окръжният съд по постоянния адрес на лицето. Решението, с което се уважава молбата за поставяне под запрещение, респ. За отмяна на поставянето под запрещение, има конститутивно действие Т.е. решението, с което се обявява поставянето на едно лице под запрещение се ползва със силата на присъдено нещо.

ВС в постановление № 5 от 1979 г. се е произнесъл по процедурните въпроси при поставянето под запрещение.

Материално-правните предпоставки за поставяне под запрещение са следните:

1.Под запрещение могат да бъдат поставяни както непълнолетни, така и пълнолетни лица. Непълнолетните се поставят само под пълно запрещение, докато пълнолетните могат да бъдат поставени както под пълно, така и под ограничено запрещение. Предпоставките за поставяне под запрещение са следните:

а) да е налице болестно състояние на лицето, което да засяга неговата воля (психиката му)

б) как това болестно състояние се е отразило върху възможността на лицето да осъзнава действията и волеизявленията си.

Разпоредбата на чл.5 от ЗЛС сочи две групи заболявания, които могат да бъдат законно основание за постановяване на решение за поставяне под зашрещение:

слабоумие – това е вродено психическо заболяване (олигофрения), което има различни степени на засягане:

имбецилност

дебилност

идиотия

придобити психически заболявания – напр. психическото разстройство, което също има различни форми:

психопатии

шизофрении

неврози

депресии

циклофрении

делирии

атенции

някои проявни форми на епилепсиите

До 1953 г. беше прието, че и някои други физически недостатъци могат да обосноват поставянето под запрещение.

Наркоманиите и алкохолизма също могат да бъдат предпоставка за поставянето на едно лице под запрещение, но само ако са причинили психически заболявания на лицето.

Според разпоредбата на чл. 5 от ЗЛС едно лице може да бъде поставено под запрещение само ако страдащият от слабоумие или душевна болест не може да възприема разпорежданията на правната норма, респ. не може да контролира действията си. Не се стига до поставяне под запрещение, когато болестното състояние е кратковременно (напр. злоупотреба с наркотици).

Производството по поставяне под запрещение се завежда от онова лице, което има правен интерес. Ищци могат да бъдат съпругът/съпругата, близки, роднини, въобще всяко лице, което има интерес от поставянето на дадено лице под запрещение.

Особеност на тази процедура е задължителното участие на прокурора, който може да действа като ищец, когато никой не е предявил иск за поставяне под запрещение, но това е в обществен интерес. Участието на прокурора, когато други лица са ищци, пък е гаранция за справедливост. Прокурорът, независимо дали е страна или не е, има право да обжалва съответното решение на съда. Законът изисква лицето, чието поставяне под запрещение се иска, в хода на производството да бъде разпитано лично, а когато състоянието му не позволява да отиде в съда (напр., ако е в болница), тогава съдебният състав трябва да отиде при него. Това лице може да участва в производството както лично, така и чрез представител. Изслушва се също и вещно лице. Съдът решава дали да постанови запрещение, както и какъв вид да бъде то (дали да е пълно или да е ограничено), като не е обвързан с направеното в молбата искане.

Решението, с което се отхвърля иска, не засяга дееспособността на лицето и няма конститутивно действие. Решението, с което съдът постановява поставяне под запрещение, има конститутивно действие. Въз основа на него следва да се назначи настойник или попечител на запретеното лице. Ако това лице е сключило граждански брак, по право съпругът е настойник на запретеното лице. В останалите случаи след влизането на решението в сила съдът уведомява органа по запрещаване (кмета на населеното място), за да бъде формиран попечителски съвет, който да се грижи за имуществото на поставения под запрещение.

Искането за отмяна на решението за поставяне под запрещение може да бъде направено от заинтересовано лице, както и от самото лице, поставено под запрещение. Редът за отмяна на решението е същият, като искането може да бъде или за замяна на пълното с ограничено запрещение, или изобщо за отмяна на запрещението.

Източник: LAWS BG