15 years lawyer BG

Сподели

Вещното право е призната или установена и гарантирана от закона възможност на едно лице да упражнява въздействие върху определена вещ за задоволяване на неговия интерес и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие върху същата вещ. Вещните права са ограничени на брой /numerous clausus/. Правните субекти не могат да учредяват и придобиват други вещни права освен установените в закона. Вещните права могат да се обособят в две големи групи с оглед на обема на правомощията, които има техния носител.

Пълни вещни права – правото на собственост.

Ограничени вещни права:

Терминът е условен, правно-технически. Такива вещни права са право на ползване, право на строеж, право на надстрояване и пристрояване, сервитути. Носителят на ограничено вещно право в сравнение със собственика може да упражнява само някои от правомощията, включени в правото на собственост, например само да ползва или пък да ги упражнява в ограничен обем, например да застрои част от имота.

Съгласно чл.56 от ЗС „правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добивите от нея, без тя да се променя съществено”. Правото на ползване е вещно право. То има за предмет движими и недвижими вещи. То не може да се учреди върху потребими вещи. Ако все пак се учреди това ще бъде заем за потребление по чл.240 ЗЗД когато ползвателят е длъжен да върне вещи от същия вид, количество и качество.

Член 63 ЗС допуска възможността едно лице да построи сграда в чужда земя като стане собственик на постройката. Правото на строеж е ограничено вещно право по силата на което едно лице може да построи сграда върху чужд имот и да стане изключителен собственик на построеното. Вещното право на строеж се учредява винаги и единствено само върху чужд имот.

Правото на надстрояване и пристрояване е право на едно лице да надстрои или пристрои заварена сграда, собственост на друго лице с етаж или свързани неделимо с нея постройка, заедно със зимничните и таванските помещения, като стане изключителен собственик на така надстроените или пристроени функционално обособени обекти и собственик със съответен дял в общите части на сградата и носител на съответна част от правото на строеж. Предмет на правото на пристрояване и надстрояване е изграждане на обособен обект в съществуваща сграда. Надстрояването и пристрояването трябва да се извърши съобразно подробния устройствен план.

Съгласно легалното определение на чл.103 от ЗВ „поземления сервитут е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик”. Сервитутното право като вещно право принадлежи не на господстващия имот, а на собственика на този имот. Той е субект на сервитутното право. Сервитутът се определя като вещно право на ограничена власт върху чужд имот, принадлежащо на собственика на друг недвижим имот. Например може да се учреди сервитутно право на преминаване през служещия имот.