15 years lawyer BG

Сподели

За да породят желаните правни последици, административните актове следва да отговарят на определени условия.

Тези условия са изрично предвидени в АПК:

Актът да бъде издаден от компетентен орган.

Той да бъде формулиран в предписаната от закона форма.

Да бъдат спазени административно-производствените правила.

Да бъде законосъобразен по същество т.е. да съответства на материалноправните разпоредби

Да бъде съобразен с целта на закона.

Липсата на едно или няколко от тези условия води до порочност на издадения акт, поради което той не може да породи желаните правни последици или ако породи такива, то те могат да бъдат заличени с обратна сила.

Недействителността на административните актове е именно наличието на порок на акта. В правната теория и практика се различават два основни вида недействителност на административните актове: нищожност и унищожаемост. Разграничението между тях обаче е трудно, тъй като липсват изрични правни норми, установяващи критерии, които да обозначават двата вида порочност. Правният режим на двата вида недействителност на адм. актове, установен от законодателя, е коренно различен.

Нищожните административни актове не пораждат никакви правни последици. Те са едно правно “нищо”. Докато унищожаемите административни актове за определен период от време пораждат правни последици, но след прогласяването на унищожаемостта им тези правни последици се заличават с обратна сила.

Критерии за разграничаване на нищожни от унищожаеми административни актове

За всеки акт на държавното управление /както и за останалите актове на държавни органи/ съществува предположение (презумпция), че е съобразен със закон – т.нар. презумпция за законност. В случай на съмнение относно вида недействителност на даден административен акт – нищожност или унищожаемост, този акт се смята за унищожаем, а не за нищожен. Съмнението винаги е в полза на по-малкия по степен порок, на проверка подлежат първо основанията за унищожаемост на акта.

Основанията за обявяване на нищожност са свързани с хипотезите, определящи условията за законност на адм. актове – в този смисъл следва да се има предвид и Тълкувателно решение №2 на Общото събрание на ВС по някои въпроси относно нищожността на административни актове, което гласи следното:

При преценка на нищожността на адм. акт съдът е длъжен да разгледа и провери всички условия, определящи законността на адм. акт:

Има случаи, в които правната норма не оставя никакво съмнение, че издаденият от органите на държ. управление акт е нищожен.

Например: чл. 16 НК – наказват се лицата, които се подчиняват на разпореждане, което предписва извършването на едно явно престъпление.

Чл. 25 ЗАНН – нарушителят не носи адм.-нак. отговорност за изпълнение на незаконна заповед, ако тя не съдържа очевидно за него нарушение.

В примерите става въпрос за забрана на изпълнение на административни актове, които според закона са абсолютно недействителни, нищожни за правото.

Даден адм. акт е нищожен и в случай че липсва съответен държавен орган, който има правомощието да издаде адм. акт. Например: актове, издадени от уволнени служители; или от лица, които не са част от учрежденията, които издават такива актове; от колегиални органи, които са взели решението си липса на кворум. Когато съдът установи, че липсва компетентност на автора на акта, то той обявява неговата нищожност. Административният акт е нищожен винаги когато е нарушено изискването за наличие на компетентност на автора. Без значение е в какво се изразява то – дали компетентността е нарушена по степен, по място или по някакъв друг начин.

Нищожност на акта ще бъде налице и когато адресатът, към който адм. акт е отправен не съществува или обектът, до който се отнася липсва. Например: данъчно облагане на гражданин, който е починал.

Когато с административен акт на адресатът се нарежда да извърши нещо невъзможно или противоестествено, то този акт също ще бъде нищожен. Например: регистрация на брак м/у две лица от еднакъв пол.

Нищожността акта ще бъде прогласена и когато не е спазена предвидена от закона съществена форма. Липсата на предписана от закона форма или неспазването на предвидено от законодателя производство по издаване поначало не води до нищожност на конкретния административен акт. Съществуват случаи обаче когато предвидената от закона форма обуславя самото съществуване на административни актове, поради което нейната липса винаги ще доведе до нищожността им. Например: наказателно постановление, което не е изготвено в писмена форма.

Несъответствието с процесуалноправните норми при определени условия също е основание за недействителност – актът ще бъде нищожен единствено и само в случаите, когато порокът при неспазването на изискуемата от закона процедура по издаването на един адм. акт е толкова съществен, че води до липса на валидно волеизявление. Например неспазване на изискуемия кворум при постановяване на колективно решение. Във всички останали случаи ще е налице унищожаемост.

Несъответствието с материалноправните норми може да бъде причина за обявяване на недействителността на даден административен акт– тук хипотезите са няколко:

при неспазване на обвързаната компетентност на органа – когато държавният орган е действал извън пределите на обвързаната компетентност;

когато като основание за волеизявлението е посочена материалноправна норма, която е била отменена и на практика липсва основание за основание на акта;

при неправилно тълкуване на приложимата материалноправна норма;

когато актът се основава на друг адм. акт, който в последствие е бил отменен или изменен.

Несъответствие с целта на закона – административният акт е порочен винаги, когато целта на закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението, обективирано в него поради несъответствие с нито една правна норма в действащото законодателство.

Специфичното обстоятелство при прогласяването на нищожността на административните актове е, че тежестта на доказване пада върху този, който твърди, че е налице нищожност.

Компетентността на съда се определя от общите условия за подсъдност на делата. В случай че съда констатира нищожността, той е длъжен да я обяви със своето решение, което е достатъчно условие съотв. адм. акт да не бъде приложен.