15 years lawyer BG

Сподели

Административният акт заема централно място в  сферата на държавното управление и е неизменна част от ежедневието на всеки гражданин. Чрез административните актове разбираме, че в правното пространство са действали органите на изпълнителната власт.

Административният акт е родовото понятие за всички постановления, правилници, наредби, инструкции и заповеди, които издават органите на изпълнителната власт. Той е юридическият израз на разгръщаната изпълнително-разпоредителна дейност на държавата в лицето на нейните органи. Административният акт е властническо волеизявление, което непосредствено и едностранно поражда правните последици, към които е насочено. За разлика от договорите при него няма съгласуване на волите на две страни в административното правоотношение. Правните последици настъпват в следствие само на волеизявлението на административният орган, независимо от волята и против волята на адресата на акта. Като юридически акт той предизвиква пораждането на изменението и прекратяването на административното правоотношение.

Белезите, характерни за всеки  административен акт са следните:

Властнически характер – една от формите на административната власт, предоставена от закона на органите на държавно управление, когато осъществяват изпълнително-разпоредителна дейност. Властническите волеизявления на администрацията черпят силата си от закона и са изцяло подчинени на закона, следователно те са винаги подзаконови актове. Адм. акт е управленско решение, което задължава всички, до които се отнася.

Административния акт е волеизявление на орган на административната власт. Такива органи са поначало органите на държ. управление, определени от КРБ и законите (МС, министри и ръководители на ведомства, областни управители, кметове и органи на общините). Органите на държ. управление са органите, които по устройство и предназначение са определени да извършват изпълнително-разпоредителната дейност в държавата, а лицата, които ги съставят, имат необходимите политически, делови и професионални качества да извършват такава дейност. Има случаи обаче, когато законът предоставя определени властнически правомощия в сферата на държ. управление и на други държ. органи (органи на властта, съда и прокуратурата).Изброените органи на държавата упражняват адм. властнически правомощия и издаваните от тях актове в тази връзка ще бъдат адм. актове.

Съдържащото се във властническото волеизявление едностранно и непосредствено предизвиква юридическите промени, към които е насочено. Достатъчно е то да бъде направено от предвидения от закона ред, за да възникнат автоматически и правните отношения, визирани от правната норма. Тези правоотношения се проявяват веднага след извършване на волеизявлението, независимо от съгласието на адресата на адм. акт. Тази особеност на правния ефект на съдържащото се в акта волеизявление и компетентния орган е винаги налице: както когато се възлагат задължения, така и когато се придобиват права от адресатите на издадения акт.Едностранното възникване на правните отношения след властническото волеизявление на надлежния орган на държ. управление ще се запази и в случаите, когато адм. акт е издаден от няколко органа на държавно управление.

Съобразеното със закона властническо волеизявление на адм. орган е юридически акт – то предизвиква и установява предвидените в правната норма правни отношения и свързаните с тях субективни права и правни задължения.Характеристиката на адм. акт като юр. акт не се свързва с вида на правоотношенията и последиците, които той предизвиква. Това могат да бъдат правоотношения и правни последици от областта на адм. право (адм. правоотношения, отношения на власт и подчинение), какъвто е обикновения случай. Правният ефект на акта на държ. управление може да се прояви и в областта на гражданското право, трудовото, авторското, застрахователното и други клонове на правото, когато след извършването на властническото волеизявление едностранно ще възникнат и типичните за тези области на правото правни последици.

От друга страна, във всички случаи, когато става дума за т. нар. адм. актове с гражданско правни последици, последните винаги се предшестват и съпътстват от определени адм. правоотношения и последици, които гарантират и охраняват тяхното нормално проявление.

Правните последици, породени от действието на един акт на държ. управление, независимо от това дали са от областта на адм. право, на гражд. право или на друг клон от правото, са тясно свързани със сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Те са предизвикани от активността на държ. органи в тази сфера и тяхната реализация и защита се охранява от нея. Тези правни последици се покриват от авторитета на администрацията и тяхното нормално съществуване се обезпечава чрез упражняваната от нея власт.

Възможността за принудителна изпълняемост при необходимост е последният съществен белег на адм. акт. Обективно възникналите след издаването на адм. акт правни отношения следват своето нормално развитие, което завършва с настъпването на същинските правни последици в тесния смисъл на думата, изразени чрез ефективното изпълнение на съдържащите се в тях взаимни права и задължения. Ако обаче предписаното от закона и установено с акта поведение на адресата му не бъде проявено и не се стигне до изпълнение на създадените правоотношения, администрацията има правната възможност да обезпечи необходимото изпълнение на адм. правните задължения с помощта на принудата. При това принудителните действия, които са необходими за ефективното изпълнение, ще бъдат предприети пряко от заинтересуваната администрация по пътя на пряката акция без намеса на съда, за разлика от изпълнението на гражданскоправни задължения. Издаденият адм. акт по надлежния ред се приема за годно изпълнително основание на създадените от него правни задължения.

Всеки административен акт, ако е издаден редовно, е задължителен за адресатите си. При неизпълнение може да бъде изпълнен принудително без намесата на друг държавен орган.